Йожен Сю - Скитникът евреин

— Това възмутително поведение на дивашките нрави е в пълен унисон с останалата програма.

— Наистина — отговори маркизата, — вуйчо ми няма да види може би най-любопитното нещо.

— Господин дьо Монброн ли? — натъжи се Адриана. — Да, ще съжалява, че не е видял всичко… Тревожа се, че не идва. Нали той стана причина да попадна на това симпатично забавление.

Може би госпожа дьо Моринвал щеше да забележи хапливата ирония, която Адриана не успя съвсем да прикрие, ако не беше един гърлен продължителен рев, привлякъл нейното внимание и вниманието на всички зрители, които до този момент оставаха безразлични към сцените, предизвестяващи скорошното появяване на Морок. Погледите инстинктивно се обърнаха към пещерата в лявата страна на сцената, под ложата на госпожица Кардовил. Цялата зала бе обхваната от ужас и огромно любопитство…

Втори, още по-силен и по-яростен рев се разнесе, този път от самата пещера, чиито вход наполовина бе закрит от изкуствени храсти, които лесно можеха да се отстранят. В този момент англичанинът стана прав в малката си ложа, надвеси се напред и радостно потри ръце. След това застина в тази поза и големите му, зелени, неподвижни очи се вторачиха в пещерата.

При този рев Джалма се разтрепера от любов и омраза, защото отново си спомни за родината и за онези опасни и смъртоносни походи на лов и на война. Дори ако в този миг бе чул тръбите и барабаните на баща му да призовават за нападение, едва ли в него щеше да се разгори толкова силен огън. След малко глух рев, като далечен тътен заглуши пронизителните звуци, които издаваше пантерата. Лъвът и тигърът — Юда и Каин й отговаряха от дъното на сцената, където се намираха клетките им. При този ужасен концерт, който толкова пъти бе достигал до ушите на Джалма сред индийските пустини, кръвта му кипна, очите му засвяткаха, той настръхна, ръцете му стиснаха парапета на ложата и цялото му тяло потръпна. Сега за него не съществуваха нито публиката, нито театърът, нито дори Адриана. Той се намираше сред горите на своята родина и чуваше рев на тигър…

Красотата му придоби толкова решителен и смел вид, че Роз-Помпон го изгледа с ужас и страхопочитание. Може би за пръв път в живота й нейните хубави сини очи, които обикновено бяха толкова весели и лукави, сега станаха сериозни и неспокойни. Тя не можеше да си обясни онова, което чувствуваше. Сърцето й се свиваше и силно туптеше, сякаш предусещаше някакво нещастие. Обхваната от необясним страх, тя хвана ръката на Джалма и му каза:

— Не гледайте така в тази пещера, плашите ме…

Принцът не я чу.

— Ето го!… — премина възглас през залата.

Морок се появи от дъното на сцената. Освен странното си облекло носеше лък и дълъг колчан със стрели. Той слезе бавно по стръмните декори, изобразяващи скали, които постоянно се снишаваха към средата на сцената. Морок поглеждаше насам-натам и разбира се неволно се натъкна на големите зелени очи на англичанина, чиято ложа се намираше над самата пещера. В този миг лицето на звероукротителя така се сгърчи, че госпожа дьо Моринвал, която го наблюдаваше през чудесния си монокъл, тъжно каза на Адриана:

— Скъпа, този човек се страхува… ще го сполети нещастие.

— Нима може да се случи нещастие — отвърна с иронична усмивка Адриана, — сред това бляскаво, натруфено и оживено общество, което се е събрало тази вечер тук? Това е невъзможно, скъпа Жюли. Нещастията стават сред мрак и пустини, но не и сред едно весело множество при толкова обилна светлина.

— Боже мой, пазете се, Адриана! — извика маркизът, тъй като не можа да сдържи ужаса си и хвана ръката на госпожица Кардовил, придърпвайки я към себе си. — Виждате ли я?

Маркизът посочи с разтреперана ръка входа на пещерата. Адриана бързо подаде глава напред и погледна:

— Пазете се, не се навеждайте толкова! — предупреди я госпожа дьо Моринвал.

— Не си на себе си от страх, скъпа — каза маркизът на жена си. — Пантерата е вързана много здраво с верига, и дори да я скъса, което е невъзможно, пак сме вън от всякаква опасност.

В този момент залата се разшумя нетърпеливо и всички приковаха поглед в пещерата. Черната пантера се появи ненадейно, размествайки изкуствените храсти с широките си гърди. Тя на два пъти източи плоската си глава, върху която блестяха пламналите й жълти очи. След това разтвори червената си паст, изрева отново и оголи два реда страшни зъби. Двойната желязна верига и железния нашийник не се различаваха в тъмното върху черната й козина, така че ужасното животно изглеждаше съвсем свободно в леговището си.