Йожен Сю - Скитникът евреин

Над тъмната ложа на англичанина се намираше ложата на господин и госпожа дьо Моринвал и госпожица Кардовил, които бяха пълна противоположност на чужденеца.

Адриана седеше близо до сцената. Беше без шапка, в небесно синя рокля от китайски креп. На гърдите си носеше голяма брошка с красиви бисерни висулки. Този накит я правеше прелестна. В ръката си държеше букетче индийски цветя: стефанотисът и гарденията искряха с белотата си между червените явски ибискуси и амарили.

Госпожа дьо Моринвал седеше от другата страна на ложата и беше облечена семпло и елегантно. Красивият, рус господин дьо Моринвал заемаше мястото между двете жени. Те очакваха господин дьо Монброн.

Накрая трябва да припомним на читателя, че ложата срещу тази на Адриана, в дясната страна на залата, до този момент оставаше празна.

Декорите изобразяваха огромна индийска гора. В дъното големи непознати дървета кичесто се разклоняваха или се стрелкаха нагоре от островърхи скали, а през тях едва се виждаше част от червеникавото небе. Отляво на залата, точно под ложата на Адриана, се виждаше неправилно изрязаният вход на мрачна, дълбока пещера, притиснат отгоре от куп гранитни скали от вулканичен произход. Тази стръмна, величествена и дива местност беше майсторски изработена и до съвършенство наподобяваше действителността. Слабата светлина с аленеещ оттенък подсилваше тъжния, страховит вид на пейзажа.

С пламнали страни, светнали очи и разтуптяно сърце Адриана се бе надвесила от ложата, за да открие сред декора дивата гора, описана от пътешественика, разказващ за безстрашието и мъжеството, с които Джалма се хвърлил върху разярената тигрица, за да спаси живота на черния роб в пещерата. Тя изцяло бе потънала в мислите си и изобщо не забелязваше какво става в залата. А в този момент в отсрещната ложа се случваха интересни неща.

Вратата й се отвори. Влезе един около четиридесетгодишен мъж с жълтеникаво лице. Беше облечен по индийски маниер с дълга роба от копринен портокалов плат, препасана през кръста му със зелен пояс. На главата си носеше малка чалма. След като сложи два стола в ложата, поогледа залата, разтрепера се, очите му засвяткаха и той бързо-бързо излезе навън.

Това беше Фарингея.

Появяването му събуди сред зрителите учудване, премесено с любопитство. Повечето от тях нямаха причини да се замислят над екзотичното оформление на сцената. Но общото внимание още повече се засили, когато в същата ложа влезе един изумително красив младеж, облечен в индийска роба от кашмир с широки ръкави. На главата си носеше малка червена чалма на златисти райета, а на кръста му проблясваше окичен със скъпоценни камъни ятаган.

Този момък беше принц Джалма.

Той постоя малко пред вратата в дъното на ложата и хвърли безразличен поглед към претъпканата зала. След това принцът направи няколко крачки с изящно и спокойно величие, седна небрежно на едно кресло и се обърна към вратата с учудване, че не се появява лицето, което явно очакваше.

Най-после въпросното лице влезе и една прислужница свали наметалото му. Това беше едно много хубаво, русо момиче, облечено по-скоро разкошно, отколкото с вкус, в бяла копринена рокля на широки вишневи райета, деколтирана предизвикателно и с къси ръкави. Две огромни вишневи пандели върху буйните му коси правеха дребното му личице симпатично, своенравно и весело.

Читателят вече се е досетил, че това беше Роз-Помпен с дълги, натруфени с гривни ръкавици, които едва прикриваха наполовина разголените й красиви ръце. В едната държеше голям букет рози. Вместо да влезе в ложата спокойно като Джалма, Роз-Помпон връхлетя шумно, разблъска столовете и след като седна, дълго се въртя на мястото си, докато оправи хубавата си рокля. След това, без изобщо да се притеснява от бляскавото множество, тя чаровно поднесе букета си на Джалма да го помирише и най-сетне се успокои. После влезе Фарингея, затвори вратата на ложата и се настани зад принца.

Адриана все още седеше загледана в индийския пейзаж и потънала в собствените си размисли, така че не обърна никакво внимание на новодошлите. И тъй като беше с лице към сцената, Джалма я виждаше в профил, затова и той не можа да познае госпожица Кардовил.

Песента, в която се разказваше за двубоя между Морок и черната пантера, беше толкова незначителна, че зрителите изобщо не й обръщаха внимание и пазеха цялото си любопитство за момента, когато звероукротителят щеше да се появи на сцената. Безразличието им към музиката обяснява интереса, който предизвика появата на Фарингея и Джалма. И сега, както преди известно време при вида на индиец на обществено място, тълпата се раздвижи и разшумя.