Йожен Сю - Скитникът евреин

— И това е предостатъчно, защото е много разярена. Не съм я виждал такава от онази нощ в Германия, когато изкорми крантавата бяла кобила. Очите й пускат искри.

— Ще й сложа здравия нашийник.

— Здравия нашийник ли?

— Да.

— Значи ще трябва да ти прислужвам — каза исполинът. — И да се преобличам…

— Млъквай!

— Но не е само това — продължи Голиат.

— Какво има още?

— Предпочитам да ти кажа веднага…

— Говори по-бързо.

— Тук е и…

— Кой е тук, говедо?

— Англичанинът.

Морок настръхна и отпусна ръце.

Жак се изненада от пребледнелия му, намръщен вид.

— Ти видя ли го? — извика Морок. — Сигурен ли си, че е той?

— Съвсем сигурен съм. Надникнах през завесата и го видях в малката ложа. Иска да следи всичко отблизо. Явно е нащрек.

Морок потръпна. Този обикновено невъзмутим човек се притесни и изглеждаше толкова изплашен, че Жак му каза:

— Какъв е този англичанин, че толкова се страхуваш?

— Следи ме още от Страсбург, където ме срещна за пръв път — не криеше смущението си Морок. — Пътува с конете си бавно, като мен и спира там, където спирам аз, за да не изпусне нито едно мое представление. Но два дни преди да дойда в Париж, ме изостави и аз помислих, че съм се отървал от него — въздъхна звероукротителят.

— Защо трябва да се отърваш от толкова ревностен почитател? — учуди се Жак.

— Този нещастник се е обзаложил, че ще бъда разкъсан пред него по време на някое представление — още по-мрачно отвърна Морок. — Той се надява да спечели, затова не ме изоставя.

Тази мисъл на англичанина се стори толкова странна и смешна на Голчо, че той за пръв път се изсмя от сърце.

Пребледнял от гняв, Морок се втурна застрашително към него, а Голиат застана помежду им.

— Недей… Не се ядосвай — каза Жак. — Това е несериозно. Няма да се смея повече.

Морок се успокои и с глух глас рече на Голчо:

— Да не мислиш, че съм страхливец?

— Нищо подобно не мисля.

— Но този англичанин с дебелашко лице ми вдъхна повече страх дори от тигъра и от пантерата ми.

— Предполагам, но не мога да разбера какво толкова те плаши присъствието на този човек — отговори Жак.

— Как така не разбираш, нещастнико! — извика Морок. — Принуден съм непрекъснато да следя и най-малкото движение на дивия звяр, когото хипнотизирам с жестове и поглед. Но изтръпвам като зная, че има две очи, които очакват най-дребното невнимание от моя страна, за да попадна между зъбите на животните.

— Ясно — отговори Жак и потръпна. — Ужасно нещо!

— Да, защото когато изляза на сцената, напразно се старая да не гледам англичанина. Все ми се струва, че пред себе си виждам две огромни, кръгли, втренчени в мен очи. Веднъж за малко тигърът Каин не ми откъсна ръката. Англичанинът ме разсея, дявол да го вземе! Гръм да го порази! Този човек ще стане причина за моята гибел! — извика Морок и започна да се разхожда неспокойно из стаята.

— А освен това, тази вечер Смърт е с клепнали уши — грубо допълни Голиат. — Казвам ти, че ако упорстваш, днес англичанинът ще спечели.

— Махни се оттук, говедо. Престани да ме тормозиш с предсказанията си за нещастие — извика Морок. — Върви да приготвиш нашийника на Смърт.

— Твоя работа. Всеки прави това, което иска, а ти искаш пантерата да те схруска — каза исполинът и тежко-тежко излезе.

— Щом толкова се боиш, защо не кажеш, че пантерата е болна? — попита Голчо.

Морок сви рамене и отговори с животинска наслада:

— Чувал ли си за горчивото удоволствие на картоиграча, който залага живота и честта си на една карта? И с мен е така в тези всекидневни упражнения, когато животът ми е в опасност. Изпитвам нечовешко удоволствие да надвивам смъртта пред настръхналата и изплашена от смелостта ми тълпа. В края на краищата дори в страха, вдъхван ми от този англичанин, откривам страшен стимул, който ме отвращава, но аз му се поддавам.

В гримьорната влезе разпоредителят на театъра и прекъсна Морок.

— Да ударим ли третия звънец, господин Морок? — попита той. — Музиката свири само десет минути.

— Ударете го — каза Морок.

— Господин полицейският пристав отново прегледа двойната верига, с която ще бъде завързана пантерата, и забития в пода клин и установи, че всичко е здраво и съвсем безопасно — осведоми го разпоредителят.

— Да, безопасно е, само че не и за мен — измърмори звероукротителят.

— Значи да ударим третия звънец, господин Морок?

— Да, да — отвърна Морок и разпоредителят излезе.