Йожен Сю - Скитникът евреин

Няма съмнение, че Божият гняв се укротява. Моето идване тук може би е само една заплаха, с която Бог иска да срещне онези, които трябва да сплаши. Така е, защото обратното означава, че той иска да нанесе още по-ужасен удар, разпръсквайки страх и смърт най-напред в сърцето на страната, в центъра на този многолюден град. О, не, не, Бог ще се смили! Не, той няма да ме осъди на това ново наказание.

Уви, в този град моите братя са по-многобройни и по-окаяни от където и да било… И аз трябва да им донеса смърт!

Не, Бог ще се смили, защото най-сетне седемте потомци на сестра ми се събраха тук. И аз трябва да им донеса смърт…

Смърт, вместо помощта, от която се нуждаят…

Защото тази жена, която се скита като мен от единия край на света до другия, след като разкъса още веднъж примките на техните врагове, продължи вечния си ход. Напразно тя предчувствуваше, че големи нещастия отново заплашват онези, които аз обичам, заради кръвната ми връзка с тях. Невидимата ръка, която ме води, гони пред мен жената скитница. Както винаги тласкана от силна вихрушка, в мига, когато трябваше да се отдели от роднините ми, тя напразно молеше:

— Господи, остави ме поне да довърша делото си!

— Върви!

— Остави ме само няколко дни, само няколко дни…

— Върви!

— Онези, които закрилям, се намират на ръба на пропастта!

— Върви! Върви!

И скитницата звезда отново пое по вечния си път, а гласът й прекоси от край до край пространството и ме повика на помощ на роднините ми.

Когато гласът й достигна до мен, аз почувствувах, че потомците на сестра ми са изложени на още по-големи опасности и че те ще се увеличават все повече.

О, Господи, кажи ми, кажи ще се спасят ли потомците на моята сестра от злата съдба, която от толкова векове тегне над рода ми? Ще ми простиш ли в тяхно лице? Или пак ще ме накажеш чрез тях?

Моля те, внуши им да послушат последната воля на своя предтеча! Помогни на милостивите им сърца да се обединят в една обща сила, в един благороден ум, в едно огромно богатство! Тогава те ще се стараят за бъдещото щастие на човечеството. Тогава може би те ще откупят моята вечна мъка!

Тогава думите на Човекът-Бог „Обичайте се помежду си“, ще бъдат тяхна единствена цел и тяхно единствено средство. С помощта на тези божествено всесилни думи те ще се борят и ще победят лъжливите свещеници, които потъпкаха заповедите на Човека-Бог за любов, мир и надежда и изповядват учения, от които диша омразата, насилието и отчаянието.

Тези лъжесвещеници, подкупени от силните и властните на деня, които винаги са техни съучастници, вместо да поискат малко щастие и за моите страдащи от векове братя, се осмеляват да казват в твое име, о, Боже, че бедният е осъден на вечни мъки на този свят и че желанието и надеждата им за по-лек живот на тази земя е престъпление пред твоите очи. Те твърдят, че твоята воля е малцина да добруват, а почти цялото останало човечество да влачи ярема на теглото. Това е богохулство! Тези човекоубийствени думи не са достойни за божествената ти воля.

Смили се, Боже мой, и ме послушай. Спаси от ръцете на враговете потомците на сестра ми, всичките — от простия работник до царския син. Не оставяй да загине началото на едно силно и плодовито сближение, което благодарение на теб, ще остане в летописите на човешкото щастие. Позволи ми, Боже, да ги събера, защото ги разделят, позволи ми да ги защитя, защото ги нападат, позволи ми да вдъхна надежда на онези, които са отчаяни, да повдигна онези, които са залитнали, да подкрепя онези, които постоянствуват в доброто.

И тяхната борба, преданост, добродетел и болки може би ще изкупят моя грях заради мен, когото нещастието — да, само нещастието бе ме направило несправедлив и зъл.

Господи, тъй като твоята всемогъща ръка ме доведе дотук с неизвестна за мен цел, най-сетне укроти гнева си. Нека отсега нататък стана оръдие на твоето отмъщение! Стига толкова скръб на тази земя! Вече две хиляди години твои създания умират по моите стъпки.

Светът намаля с една десета, скръбен покров обгърна цялото земно кълбо. От Азия до Ледовития океан аз вървях и вредом носех смърт. Не чуваш ли, Господи, протяжният плач, който се вдига от земята и достига небето? Смили се над всички и над мен. Дай ми един ден, само един ден, в който да събера потомците на сестра си, и те са спасени…

Пътникът каза тези думи, падна на колене и издигна умолително ръце към небето.

Изведнъж вятърът задуха още по-силно, зловещият му писък се превърна в буря. Скитникът затрепера и извика с уплашен глас: