Йожен Сю - Скитникът евреин

— Че като се лиши от имуществото си, още повече ще ламти за наследството — повтори отец д’Егрини, обиден от заповедническия тон на началника си.

— Господин Харди да мисли за пари?! — повдигна рамене Родин. — Да видим дали изобщо може да мисли. Той е съвсем съсипан. Безразличен е към всичко и е като замаян. Когато от време на време идва на себе си, плаче като малко дете. Тогава се отнася с уважение към онези, които се грижат за него, а аз съм го оставил в добри ръце и започва да се показва чувствителен към нежното им съчувствие, което те непрекъснато му демонстрират. Защото той е добър, много добър и дори много слаб човек и благодарение на това… Отец д’Егрини, вие ще се заемете с по-нататъшните действия.

— Аз ли? — недоумяваше отец д’Егрини.

— И тогава ще разберете, дали резултатът, който съм постигнал е значителен и… — но Родин не довърши, сложи ръка на челото си и каза на себе си: — Странно нещо!

— Какво ви става? — съчувствено попита княгинята.

— Нищо, госпожо — отговори Родин и затрепера, — сигурно ми стана зле от виното. Не съм свикнал да пия. Имам леко главоболие, но ще ми мине.

— Наистина, отче, очите ви са зачервени — каза княгинята.

— Защото много втренчено гледах в паяжината си — усмихна се зловещо йезуитът — и още дълго ще трябва да гледам, за да може и отец д’Егрини, който се прави на късоглед, да види и другите ми мухи… Например, двете дъщери на маршал Симон, които от ден на ден стават все по-тъжни и все по-отчаяни и усещат, че между тях и маршала се издига ледена преграда. А откакто е умрял баща му, трябва да го чуете и видите как се разкъсва между две противоположни мисли. Днес смята, че ще се лиши от чест, ако извърши еди-какво си, утре смята, че ще се лиши от чест, ако не го извърши. Този военен мъж и герой на империята е станал по-слаб и по-страхлив от дете. И какво остана от този безбожен род? Жак Ренепон ли? Попитайте Морок колко е затъпял от пиянство този нещастник и как се търкаля към пропастта. Това е моята равносметка. Ето в какво усамотение и в каква разруха се намират днес всички членове на рода, които преди шест месеца бяха толкова силни, решителни и опасни елементи, ако се бяха обединили в едно цяло. Ето ги онези Ренепон, които по съвета на техния прадядо еретик, трябваше да обединят силите си, за да се борят срещу нас и да ни смажат и действително бяха много опасни. Какво бях казал преди? Казах, че ще действувам в съответствие със страстите им. Какво направих? Въздействувах върху страстите им. И сега те напразно се блъскат в моята паяжина, която ги е омотала отвсякъде, и аз ви казвам, че те са в ръцете ми… в ръцете ми…

От известно време физиономията и гласът на Родин странно се променяха. Лицето му, което винаги беше бледо като на мъртвец ставаше все по-червено и на петна. Очите му сякаш хлътнаха още по-дълбоко и блестяха все повече и повече. Гласът му трепереше, стана пресеклив и изтъня. Тази промяна, която той явно не усещаше, беше толкова забележима, че останалите го гледаха с ужас. Родин се излъга за истинската причина на тяхната съсредоточеност и се опита да извика с угасналия си глас:

— От съжаление към този безбожен род ли ме гледате така? Да не би да съчувствувате на онази госпожица, която никога не стъпва в църква и въздига в дома си идолопоклоннически олтари? Да не би да съжалявате Харди, онзи сантиментален богохулник, онзи човеколюбив безбожник, който няма дори едно параклисче във фабриката си и се осмелява да поставя имената на Сократ, Марк Аврелий и Платон до името на нашия Спасител, когото нарича Исус божествения философ? Да не би да жалите онзи индиец, последовател на Брахма? Да не съжалявате онези две сестри, които не са кръстени? Да не би да съчувствувате на онова говедо Жак Ренепон. Да не би да съжалявате онзи необуздан войник, който смята за бог Наполеон, а за евангелие — законите на голямата имперска войска. Да не би да жалите този вероотстъпнически род, чиито прадядо — безчестен вероотстъпник, който ни отне имуществото, от дъното на гроба си и днес, след сто и петдесет години, продължава да подстрекава проклетото си потомство да надига глава срещу нас? Нима, за да се защитим от тези усойници, нямаме право да ги унищожим със собствената им отрова? Аз твърдя, че да хвърлим тази безбожна челяд в скръб, отчаяние и да я тласнем към смъртта, разпалвайки страстите й, значи да служим на Бога, значи да дадем спасителен пример пред очите на всички.

Докато изговаряше тези думи, Родин беше страшен с нечовешкия израз на лицето си. Блясъкът на очите му се засили, устните му бяха сухи, студена пот обливаше слепоочията му, които бързо пулсираха, ледени тръпки побиваха цялото му тяло. Той мислеше, че растящото му неразположение е в резултат на умората, защото през цялата нощ писа, и реши да предотврати следващия пристъп на отпадналост с още една чаша вино. Родин отново я изпи наведнъж и се върна при компанията, тъкмо когато кардиналът казваше: