Йожен Сю - Скитникът евреин

Роз-Помпон изяде салатата и тъкмо се канеше да лапне една маслина, когато на заключената врата тихичко се почука.

— Кой е? — попита момичето.

— Свой… Един белобрад дядо — отговори весел, гърлен глас. — Да не би да си се заключила?

— А, ти ли си, Нини-Мулен?

— Да, дъще. Отвори ми веднага, че бързам.

— Не мога да ти отворя. Не съм облечена подходящо.

— Както и да си облечена, пак ще си хубава.

— Върви да произнасяш набожните си слова и да проповядваш нравственост във вестника си, дърт апостоле! — каза Роз-Помпон и свали червената риза на Филемон.

— Я стига! Дълго ли ще разговаряме така за радост на съседите ти? — попита Нини-Мулен. — Имай предвид, че трябва да ти кажа много важни неща, които ще те шашнат.

— Почакай малко да се облека, стар нахалнико!

— Не си мисли, че можеш да стреснеш лесно свенливостта ми. Аз не съм вятърничав човек и ще те приема такава, каквато си.

— Чудна работа, как може духовенството да симпатизира на такова чудовище! — каза Роз-Помпон и отвори вратата, закопчавайки роклята си с бродиран кръст.

— Значи най-после се върна в гнездото си, прелетна птичко? — рече Нини-Мулен и изгледа комично момичето. — Къде беше, скъпа? Три дни не си спала тук, гълъбице?

— Снощи се върнах. Идва ли тук, докато ме нямаше?

— Всеки ден идвах и дори по два пъти на ден, защото трябва да ти кажа много важни неща.

— Значи, важни неща. Ще има да се посмеем.

— Нищо смешно няма. Нещата са много сериозни — каза Нини-Мулен и седна. — Но първо ще ми кажеш какво си правила през тези три дни, докато те нямаше в съпружеското гнездо на Филемон. А после и аз ще ти кажа нещо…

— Искаш ли маслини? — попита Роз-Помпон и загриза една.

— Това ли е отговорът ти? Разбирам… Горкият Филемон.

— Няма защо да жалиш Филемон, нещастнико. В къщата на Клара имаше мъртвец и през първите дни я беше страх да спи сама. Затова отидох да нощувам при нея.

— Мисля, че Клара никога не остава сама, така че няма от какво да се страхува.

— Лъжеш се, злобар такъв. Нали бях при нея през цялото време.

Духовният писател започна да си тананика подигравателно, показвайки пълното си недоверие към тези думи.

— Значи, ти мислиш, че съм изневерила на Филемон? — възмути се Роз-Помпон и строши в яда си един орех, негодувайки от несправедливо заподозряната й добродетел.

— Не казвам, че си му изневерила, но…

— А пък аз ти казвам, че не съм отсъствувала оттук за собствено удоволствие, а напротив. Освен това и Цефиза се изгуби.

— Да, Вакханалната царица е заминала нанякъде. Баба Арсен ми каза. Но не мога да разбера каква е тази работа, аз ти говоря за Филемон, ти ми отговаряш за Цефиза.

— Ако лъжа, да ме изяде черната пантера, която показват в „Порт-Сен-Мартен“! Добре, че стана дума за това. Скъпи Нини-Мулен, трябва да купиш два билета и да ме заведеш да видя тези животни. Казват, че било много интересно.

— Да не си полудяла?

— Защо?

— Аз съм стар човек и бих могъл да заведа едно толкова младо момиче на някой бал, защото там няма опасност да срещна моите господари, калугерите. Но да те водя на карнавално зрелище, където показват само животни… Хубаво ще се наредя, ако ме видят с теб.

— Ще си сложиш изкуствен нос и няма да те познаят.

— Не става дума за изкуствения нос, а за онова, което, трябва да ти кажа, ако наистина не си изневерила на Филемон.

— Заклевам се! — каза тържествено Роз-Помпон, изопна хоризонтално лявата си ръка, а същевременно с дясната сложи един орех в устата си. После погледна връхната дреха на Нини-Мулен и учудено добави: — Боже мой, колко са големи джобовете ти! Какво има вътре?

— Разни неща за теб — важно отговори Нини-Мулен.

— За мен ли?

— Роз-Помпон — започна тържествено Нини-Мулен, — искаш ли да имаш карета? Искаш ли, вместо да живееш в този отвратителен гълъбарник, да имаш хубаво жилище? Искаш ли да бъдеш облечена като княгиня?

— Я стига, не говори глупости… Няма ли да хапнеш маслини? Ако не искаш, ще изям и последната.

Без да отговори на поканата, Нини-Мулен бръкна в джоба си, извади една красива гривна и я показа на момичето.

— Ах, каква гривна! — извика то и плесна с малките си ръчички. — Зелена змия, захапала опашката си. Емблемата на моята любов към Филемон.

— Моля те, не ми говори за Филемон, че ми става мъчно — каза Нини-Мулен и закопча гривната на ръката й.

Роз-Помпон се подчини на действията му, после се разсмя от сърце и му рече:

— Сигурно някой те е накарал да я купиш, дърт апостоле, и ти сега я изпробваш. Тази скъпоценна гривна наистина е хубава.