Йожен Сю - Скитникът евреин

— Роз-Помпон — продължи Нини-Мулен, — питам те, искаш или не искаш да имаш прислуга, ложа в Операта и хиляда франка на месец за дрехи?

— Престани с тези шеги — отговори момичето, дъвчейки орехи и разглеждайки блестящата гривна. — Хайде да сменим темата.

Нини-Мулен отново бръкна в джоба си и този път извади красив ланец, който окачи на шията й.

— О, колко хубав ланец! — възкликна девойката, поглеждайки ту към блестящата скъпоценност, ту към духовния писател. — Ако и това бижу си избрал ти, действително имаш добър вкус… Но трябва да признаеш, че наистина съм благороден човек, за да стоя толкова послушно, докато изпробваш на мен съкровищата си.

— Роз-Помпон — продължи още по-тържествено Нини-Мулен, — тези дрънкулки не са нищо, в сравнение с онова, което би могла да поискаш, ако послушаш съветите на стария си приятел.

Роз-Помпон се втренчи в Дюмулен с недоумение и попита:

— Какво означава това? Какви са тези съвети?

Дюмулен не отговори, бръкна в бездънните си джобове и този път извади плътно нагънато вързопче, което се превърна във великолепна мантия с дантели, след като го разгъна. Роз-Помпон отново възкликна, а Дюмулен наметна раменете й.

— Великолепна дреха! Никога не съм виждала такава! Какви шарки, какви дантели! — каза Роз-Помпон и започна да разглежда с интерес, но без капчица алчност мантията, а после добави: — Това не е джоб, а същински магазин. Откъде имаш толкова красиви неща? — След това така се разсмя, че лицето й почервеня, и извика: — Вече се сещам… Сетих се! Тези неща са за сватбата ти с госпожа Света-Гълъбица. Честито! Добре се справяш с покупките.

— Че откъде ще взема пари да купя тези чудесии? — възпротиви се Нини-Мулен. — Пак ти казвам, всичко това е твое, ако поискаш и ако ме послушаш.

— Как?! — недоумяваше Роз-Помпон. — Не се ли шегуваш?

— Изобщо не се шегувам.

— И предложенията ти да живея като богата жена, също ли не са шега?

— По скъпоценностите можеш да съдиш, че не са.

— И ти, нещастнико, ми предлагаш тези неща от името на друг, така ли?

— Почакай малко — отвърна духовният писател със смешна срамежливост. — Познаваш ме добре и навярно знаеш, че не съм способен да те накарам да извършиш нещо позорно или неприятно. Първо, уважавам себе си и второ, не бих навредил на Филемон, който ми заръча да пазя твоята добродетел.

— Честна дума, Нини-Мулен, нищо не разбирам — продължаваше да се учудва Роз-Помпон.

— А то е толкова просто, че…

— А, сетих се… — прекъсна го Роз-Помпон, — сигурно някакъв господин иска да се ожени за мен. Не можа ли да ми кажеш веднага?

— Да се ожени за теб ли? Как ли пък не! — повдигна рамене Нини-Мулен?

— Значи и това не е! — отново недоумяваше момичето.

— Не е.

— А предложенията ти честни ли са, дърт апостоле?

— Изключително честни.

Дюмулен казваше истината.

— Няма ли да изневеря на Филемон, ако ги приема?

— Няма.

— Или да се закълна във вярност на някой друг?

— Не.

След всичко това Роз-Помпон съвсем се обърка и продължи:

— Престани да се шегуваш. Не съм толкова глупава, за да мисля, че ще ми дадат възможност да живея като княгиня само заради красивите ми очи…, тъй да се каже — с лицемерна скромност добави хитрата девойка.

— Точно така ще стане.

— Но какво трябва да дам срещу всичко това? — попита тя още по-раздразнена от любопитство.

— Нищо.

— Нищо ли?

— Нищо и половина — отвърна Нини-Мулен и загриза нокътя си.

— Но все пак какво ще трябва да правя?

— Ще трябва да изглеждаш колкото се може по-хубава, да живееш весело, да се забавляваш, да се разхождаш в карета. Както виждаш, тази работа не е чак толкова уморителна, а от друга страна ще помогнеш на едно добро дело.

— Като живея по този начин?

— Да, затова решавай. Не ме разпитвай за повече подробности, защото не мога да ти кажа нищо. Там няма да те държат насила. Опитай живота, който ти предлагам. Ако ти хареса, продължи, ако не ти хареса, върни се в къщата на Филемон.

— Прав си, наистина…

— Опитай, какво губиш?

— Нищо. Но не мога да повярвам, че всичко, което ми казваш, е истина. Освен това — добави тя с двоумение, — не зная дали е необходимо…

Нини-Мулен отиде до прозореца, отвори го и каза на Роз-Помпон, която се втурна към него.

— Виж какво има до портата на къщата.

— Господи, каква красива карета! Сигурно вътре е много удобно.

— Тази карета е твоя. Чака те.

— Какво говориш, мен ли чака? Толкова ли бързо трябва да реша?

— Или сега, или никога.