Йожен Сю - Скитникът евреин

Всъщност укриха от Адриана няколкото редове, които нещастното момиче написа набързо на благодетелката си преди да си тръгне. Казаха й само за петстотинте франка, които намериха на писалището му, така че това последно необяснимо обстоятелство спомогна жестоките подозрения да обземат душата на госпожица Кардовил.

Тя вече усещаше пагубните последствия от недоверието към всичко и към всички, които й бе препоръчал Родин. Това чувство, заедно с намерението й да се предпазва занапред, нарастваше толкова бързо, че госпожица Кардовил, не познаваща до този момент лъжата, се ужасяваше. За пръв път в живота си тя трябваше да крие тайна, която й причиняваше едновременно щастие, срам и мъка.

Полуизлегната, замислена и отпаднала, Адриана четеше разсеяно едно от придобитите наскоро съчинения. Внезапно тя извика от изненада, ръката, в която държеше книгата, се разтрепера като лист и тя се задълбочи с внимание и любопитство в текста. След малко очите й грейнаха от възторг, приятна усмивка се разля по лицето й, тя изглеждаше едновременно горда, щастлива и очарована, но когато затвори и последната страница, изражението й не беше съвсем доволно. Тя отново препрочете пасажа, който и бе доставил удоволствие, вниквайки във всяка дума и всеки ред. От време на време спираше, замисляше се, подпираше наведеното си чело с красивата си ръка и сякаш разсъждаваше, потънала в мечти, върху прочетените с нежна, благоговейна любов места.

Скоро стигна до някакъв момент, който й направи толкова силно впечатление, че от очите й закапаха сълзи и тя бързо погледна корицата, за да види името на писателя. На лицето й се изписа признателност и тя го докосна с устни. След като прочете няколко пъти редовете, които я трогнаха, зарея поглед, потъна в дълбок размисъл и книгата се изхлузи от ръцете й върху губера.

Докато мечтаеше, очите й машинално се спряха на една прекрасна статуетка върху абаносова поставка, сложена до един прозорец. Това великолепно бронзово изображение, изваяно по древен образец, представляваше тържеството на индийския Бакхус. Може би гръцкото изкуство никога не бе достигало до такова рядко съвършенство.

Младият завоевател, загърнат в лъвска кожа, под която се очертаваше юношеското изящество на формите му, грееше с божествена красота. Изправен в една каляска, впрегната в два тигъра с кротък и същевременно горд поглед, той държеше едната си ръка облегната върху жезъл, а с другата със спокойно величие управляваше животните. Това рядко съчетание на красота, сила и спокойствие разкриваше личността на героя, влизал в тежки сражения с хора и диви зверове. Червеникавият цвят на статуетката и светлината, която падаше от едната й страна, придаваше загадъчен и величествен вид на младия бог.

В първия момент Адриана наблюдаваше това рядко съчетание на божествени съвършенства спокойно и замечтано. Но колкото повече се съсредоточаваше, толкова повече нарастваше вълнението й. Тя стана и се доближи до статуетката, поддавайки се на една непреодолима сила, която я караше да забележи и огромната прилика. Госпожица Кардовил бавно започна да се покрива с руменина. Тя се приближи още повече до статуетката, озърна се срамежливо, сякаш се боеше да не я заловят в престъпление и на два пъти докосна с връхчето на фините си разтреперани пръсти бронзовото чело на индийския бог Бакхус. Но и двата пъти някакво свенливо колебание я възпираше.

Накрая не успя да издържи на изкушението и му се поддаде. Тя помилва златистото лице на младия бог и задълго задържа ръката си върху благородното му, чисто чело. От този допир по нея сякаш премина ток. Тялото й се разтрепера, очите й се премрежиха и в тях пробляснаха чистите като бисер сълзи. Тя повдигна натегнал поглед нагоре и отново притвори клепачи. Тогава красивата девойка отметна глава назад, коленете й неусетно се подкосиха, сочните й устни се разтвориха, за да изпуснат горещата въздишка, а гърдите й учестено се повдигаха. От неудържимата младост и напиращия живот сърцето й силно туптеше, а кръвта й закипя. По пламналото лице на Адриана се разля възторг, който беше едновременно боязлив и страстен, целомъдрен и чувствен, трогателен и възвишен.

И наистина, неописуем е видът на една млада девойка, чието свенливо чело за пръв път пламва от огъня на тайното желание. Може би в този момент самият Създател съживява тялото и душата й с божествената си искра. Него трябва да славим заради разума и чувствата, с които бащински е дарил тварите си. А това означава, че безбожници и богохулници са онези, които се мъчат да заглушат тези небесни откровения, вместо да се ръководят от тях и да се настройват в съответствие с дадената им божествена свобода.