Йожен Сю - Скитникът евреин

— Добре. Ще поговорим за документите, но моля ви, господин кмете, имайте милост към онези две деца в стаята, помогнете ни да продължим пътя си.

— Направих каквото можах. Дори повече, отколкото съм длъжен. Още веднъж ви питам къде са документите ви.

— Първо трябва да ви обясня…

— Не ми трябват обяснения, а документи. Или предпочитате да ви арестувам като скитник?

— Да арестувате мен?

— Искам да кажа, че ако не ми покажете документите си, означава, че нямате такива. А хората без документи ги арестуват. Покажете си документите и да свършваме, защото искам да си ида у дома.

Положението на Дагоберт ставаше още по-мъчително, защото се бе подлъгал по голямата си надежда, а този последен удар изцяло съкруши войника. Тези изпитания бяха еднакво жестоки и опасни за човек със здрав, последователен и миролюбив нрав, който освен това бе дългогодишен войник и то войник-победител, чието грубо държание се каляваше в битките.

Щом чу думата документи Дагоберт побледня, но се помъчи да скрие вълнението си, като по този начин приспи вниманието на съдията.

— Ще ви разкажа какво стана, господин кмете. Работата е много проста. Това може да се случи на всеки. Нямам вид на просяк или скитник, нали? А освен това вие разбирате, че един човек, който пътува с две момичета…

— Стига приказки! Документите!

За щастие в същия момент се появиха момичетата. Сирачетата се бяха разтревожили, че Дагоберт се бави и като чуха гласа му на стълбите, станаха и се облякоха. И в момента, когато съдията казваше „Документите“, Роз и Бланш, хванати за ръка, излязоха от стаята.

Щом видя хубавите им личица и бедняшкото им черно облекло, кметът се изправи смаян. Двете хванаха едновременно ръцете на Дагоберт, сгушиха се в него и загледаха съдията с неспокойни, но ведри очи. Тази картина беше толкова трогателна, че кметът отново се преизпълни с милосърдие и се трогна. Дагоберт забеляза това, приближи се към съдията, водейки сирачетата, и с тъжен глас каза:

— Ето ги, господин кмете, клетите деца. Какъв по-добър документ от този. — И очите му неволно се насълзиха.

Но съдията, макар да беше груб по натура, а и мрачен от недоспиването, имаше здрав разум и милостиво сърце. Той разбра, че един човек, който придружава две момиченца, трудно може да бъде скитник.

— Бедни мили дечица! — каза той, гледайки ги със съжаление. — Толкова малки, а вече сираци. И от много далеч ли идват те?

— От Сибир, господин кмете, където майка им бе изпратена на заточение преди да се родят. От пет месеца пътуваме. Това е доста трудно за деца на техните години. За тях искам милост и помощ. За тях, които днес бяха сполетени от толкова нещастия, защото когато преди малко дойдох да потърся документите си, не намерих нито портфейла, в който ги държах, нито кесията с парите, нито кръста си, който самият император с ръката си ми окачи. А един награден от императора човек не може да бъде лош, дори ако за нещастие си е изгубил документите и парите. Ето защо толкова настоявам да получа обезщетение.

— Как и къде изгубихте документите си?

— Изобщо не знам, господин кмете. Сигурен съм, че когато завчера вечерта извадих малко пари от кесията, видях портфейла. Те ми стигнаха за вчера и повече не съм развързвал торбата си.

— А торбата ти къде беше вчера и днес?

— В стаята на децата. Но тази нощ…

Стъпки на качващ се по стълбата човек прекъснаха Дагоберт. Беше Пророка. Той се бе скрил в сянката на долната част на стълбата и бе дочул целия разговор. Вече бе започнал да се бои да не би кметът да провали всичките му планове, които почти се бяха осъществили.

Морок бавно се изкачи по стълбите и учтиво поздрави кмета. Щом зърнаха зловещото лице на звероукротителя, Роз и Бланш уплашено отскочиха назад и се приближиха до войника.

Дагоберт смръщи чело и почувствува, че гневът му срещу Пророка, който бе станал причина за купищата неприятности, отново се надига (но той не знаеше, че портфейла и книжата му открадна Голиат, подстрекаван от Пророка).

— Какво искате, Морок? — каза кметът с някаква смесица от благосклонност и яд. — Щеше ми се да остана с господина и предупредих гостилничаря.

— Господин кмете, идвам да ви направя една услуга.

— Услуга ли?

— Да, една голяма услуга — иначе не бих си позволил да ви безпокоя. Имам угризения на съвестта.

— Угризения на съвестта ли?

— Да, господин кмете, разкаях се, че не ви казах за този човек онова, което трябваше да ви кажа. Подведе ме лъжливото милосърдие.