Йожен Сю - Скитникът евреин

— Значи тази неделя няма да мога да прегърна внучките си, както обикновено.

— Те ще пристигнат с карета. Дагоберт ще ги придружи.

— Виждаш ми се угрижен. Какво има, синко?

— Наистина, татко, имам да ти съобщя много важни новини.

— Щом е така, да отидем в стаята ми — каза старецът, двамата напуснаха алеята и се изгубиха от погледа.

Анжел се изненада много от офицера, чийто баща бе стар работник. Тя погледна Агрикол и попита:

— Нима този стар работник?

— Да, той е баща на господин маршала, дук дьо Лини. Приятел на моя баща, който пък е бил на служба при маршала цели двадесет години.

— Да е толкова високопоставен и така да засвидетелствува любовта и почитта към баща си! — промълви Анжел. — Сигурно маршалът има много благородно сърце… Но как така позволява баща му да остане работник!

— Нищо не може да накара дядо Симон да остави занаята си и да напусне фабриката. Той е роден работник и иска да умре като работник, въпреки, че синът му е дук и френски маршал.

След като изненадата на Анжел от пристигането на маршал Симон се разсея, Агрикол каза усмихнато:

— Не бих искал да се възползувам от тази случка, госпожице, за да не ви открия тайната на чудесата в общежитието.

— О! Нямаше да ви оставя на мира. Онова, което ми разказахте, подразни любопитството ми.

— Щом е така, слушайте. Господин Харди изрече три магически думи: сдружаване, общинство, братство. Ние разбрахме тяхното значение и така чудесата станаха възможни. Те ни носят полза, но — повтарям, носят и голяма полза на господин Харди.

— Това ми се струва странно…

— Да предположим, госпожице, че господин Харди бе човек със студено сърце и търсеше единствено изгодата си. Ако той се запиташе какво трябва да направи, за да носи фабриката му голяма печалба, щеше да си отговори: отлична работа, икономии на суровини, непрекъснат труд на работниците. С една дума, икономии при изработката, за да стане стоката евтина, а да се продава много скъпо…

— Какво друго би могъл да желае един фабрикант?

— Без съмнение, тези изисквания щяха да бъдат удовлетворени, но въпросът е как? Господин Харди най-напред щеше да си каже: ако отдалеча работниците от фабриката, те ще се изморят докато дойдат на работа; ако станат рано, ще спят по-малко, а нямам сметка да се възползувам от съня на работниците, който им е крайно необходим, защото ако не са се наспали, това се отразява зле на работата им; през зимата става още по-зле, докато пристигнат във фабриката — работникът ще дойде измокрен и измръзнал и още преди да е започнал, ще бъде изморен, какво ще свърши тогава…

— За съжаление, истината е точно такава, господин Агрикол. Когато бях в Лил и работех във фабриката, треперех през целия ден от дъжда, който ме мокреше докато пристигна там.

— Затова хора като господин Харди казват: За да се премахнат тези трудности, трябва да настаня работниците близо до фабриката. Нека пресметнем: жененият работник в Париж плаща средно по двеста и петдесет франка годишно 22за една или две стаи — тъмни и тесни, на някоя затънтена и мрачна улица. Той живее в тях със семейството си на тясно, затова и здравето му е разстроено. Винаги страда от треска, винаги е слаб, а каква работа може да се очаква от такъв човек. Неженените работници държат по-малки къщи, също лоши, и плащат по сто и петдесет франка на година. Нека направим сега сметка. Във фабриката си имаме сто и четиридесет женени работници, което ще рече, че те плащат за отвратителните си жилища общо около тридесет и шест хиляди и петстотин франка годишно. Освен това имаме и сто и петнадесет неженени работници, които плащат годишно седемнадесет хиляди и двеста и осемдесет франка. Или всичко, около петдесет хиляди франка за наем. Сиреч, приход, равен на лихвите на един милион франка, ако тя е пет на сто.

— Боже мой, колко е голям наемът за всички тези порутени и малки къщички!

— Петдесет хиляди франка на година, колкото струва жилището на един милионер. Какво тогава си казва човек? За да накарам работниците си да оставят жилищата в Париж, ще им направя голяма отстъпка. Ще им намаля наема наполовина. Вместо недобри стаи, те ще имат широки добри жилища, които ще могат лесно да се отопляват и много евтино да се осветяват. И така, сто и четиридесет семейства ще ми плащат по сто двадесет и пет франка годишен наем, а сто и петнадесет ергени по седемдесет и пет франка. Така аз ще получавам двадесет и шест-двадесет и седем хиляди франка. Една голяма постройка, в която могат да се настанят всички тези хора, ще ми излезе най-много до петстотин хиляди франка 23. Това показва, че с лихвата от пет на сто, тези пари могат да бъдат осигурени, защото от заплатата на работниците, аз ще удържам наема.