Йожен Сю - Скитникът евреин

— Ах, господин Агрикол — рече Анжел, трогната и с насълзени очи. — Този човек трябва да се посреща със скръстени от признателност ръце.

— Погледнете. Неговото благородно и кротко лице не е ли огледало на прекрасната му душа!

Една пощенска карета, в която се намираше господин Харди, заедно с господин дьо Бресак, нечестният му приятел, който подло го предаваше, в този момент влезе в двора на фабриката.

Още няколко думи трябваше да кажем за това, което се опитахме да предадем чрез диалог. Този въпрос е много важен и ние ще се занимаем с него още веднъж, преди да завърши тази книга.

Въпреки всичките повече или по-малко официални думи на някои повече или по-малко сериозни лица (струва ни се, че се злоупотребява с това тежко прилагателно) за благоденствието на страната, има нещо, което не подлежи на разискване. А именно, че никога, както досега не са били по-нещастни работническите слоеве на обществото. Техните заплати никога не са били толкова ниски в сравнение с нуждите им. Неопровержимо доказателство за това е постепенните опити на богатите слоеве да помогнат на онези, които страдат. Забавачниците, приютите за бедни деца и други доста категорично доказват, че щастливите и успелите на този свят, въпреки официалните увъртания за всеобщо благоденствие, предчувствуват какви ужасни и заплашителни нещастия има в обществото.

Колкото великодушни и благородни да са единичните опити, те все пак са крайно недостатъчни. Единствено управниците могат да предприемат нещо по-резултатно, но те се пазят от това. Сериозните хора сериозно разискват върху нашите дипломатически контакти с Мономотап или върху някой друг въпрос, също толкова сериозен, а оставят на еднократното съжаление, на хрумванията на добрата или злата воля на капиталистите и фабрикантите съдбата на едно многочислено и трудолюбиво население, което все повече осъзнава правата и силата си, тъй съсипано от нещастията, че често остава и без онази работа, от която едва получава средства за съществуване. Нека сериозните хора продължат да не се интересуват от това. Нека държавните мъже презрително се усмихват на мисълта името им да се свърже с едно дело, което би им донесло популярност. Нека всички продължават да чакат часа, в който ще избухне социалният въпрос… Тогава ще видим какво ще се случи със сериозните въпроси и сериозните хора. За да се отложи или отдалечи това зловещо бъдеще, ще трябва да се обърнем отново към честните хора и да ги помолим в името на спокойствието и общото спасение, да се премахне злото…

Ние отдавна говорим: „Ако знаеха богатите!“. И сега повтаряме, за честта на човечеството, че когато богатите знаят, те често вършат добрини съзнателно и великодушно. Нека се помъчим да им докажем, както и на онези, от които зависи съдбата на множеството работници, че могат да помогнат и без да развързват кесията си.

Вече стана дума за общежитията. Това превъзходно учреждение, благодарение на човеколюбивите намерения на госпожица Амели дьо Витрол, за малко да се осъществи през 1829 година. (За това разказва „Democratic pacifigue“ от 19 октомври 1844 г.). В днешно време лорд Ашли в Англия, е оглавил едно дружество, което преследва същата цел и което ще донесе на участниците най-малко четири на сто гарантирана лихва.

Защо и Франция да не последва един такъв положителен пример, който ще даде на бедните работници основните правила и първите средства за сдружаване? Преимуществата са очевидни, това разбират всички, но народът не е в състояние и няма възможност да основе необходимите учреждения в тези общини.

Огромна ще бъде заслугата на богатия, ако даде възможност на работниците да ползуват тези преимущества. Какво ще му струва да изгради една къща, в която да живеят петдесет семейства, след като приходите му ще бъдат сигурни?

Защо научното дружество, което всяка година организира конкурс за младите архитекти за планове на дворци, на църкви, на театри, да не поиска план за голяма сграда, която да бъде определена за жилища на работническото съсловие?

Парижкият градски съвет, чиято добра воля и бащински грижи за работниците толкова пъти са били прекрасни, защо да не изгради в населените части на града образцови общежития? Желанието на работниците да бъдат приети в тях ще бъдат силен стимул за съревнование, за нравствено въздигане. Такъв пример може би ще накара управниците да изоставят своето немилостиво хладнокръвие.

Капиталистите, които строят фабрики, защо също не се възползуват от примера и до фабриките не построят общежития за работниците?