Йожен Сю - Скитникът евреин

— Започнах вече да разбирам как понякога може да се направи добро, даже е полезно, дори когато става дума за пари.

— Полезно е всичко, което се върши честно и искрено. Но нека продължим… Ето работниците ми, казва си такъв човек, са настанени близо до фабриката, имат топли жилища и здрави отиват на работа. Но това не е всичко… Английският работник, който се храни с хубаво говеждо месо, който пие хубаво пиво, за същото време върши два пъти повече работа, отколкото френският работник 24, който се храни с лоша храна. Това подсказва, че работниците ще свършат повече, ако се хранят по-добре. Но как да постигне това, без да изгубя своето? Как се хранят в казармите, в пансионите, дори в затворите? Отделните средства се събират и така се получава сума, с която може да се живее доста охолно, нещо, което е невъзможно без сдружаване. И така, вместо моите двеста и шестдесет души да си готвят отделно двеста и шестдесет ястия, ако се сдружат в готвенето, благодарение на икономиите за мен ще бъде от голяма полза. А и за тях. Две или три готвачки, с помощта на няколко деца, ще могат всеки ден да готвят храна за всички. Вместо да се купуват дърва и въглища поотделно и за тях да се плаща двойно 25, мойте работници, след като се сдружат, ще могат да си доставят на моя отговорност. Ще заделим от заплатите им много дърва, брашно, масло, дървено масло, вино и всичко останало от самите производители. Така те ще плащат петнадесет или двадесет су за бутилка чисто и хубаво вино, вместо да дават шестдесет или седемдесет и пет су за някакво отровно питие. Всяка седмица братството ще купува един вол и няколко овце, жените ще месят хляб, както на село. При тези средства и при добър ред и икономии, моите работници ще получават достатъчно вкусна храна за един франк, най-много за франк и двадесет и пет су на ден.

— Вече ми стана ясно, господин Агрикол!

— Още не съм свършил, госпожице. Ако човек е със студено сърце, той си каза: Ето че работниците ми са настанени добре, имат отопление, хранят се достатъчно и то на половин цена. Но трябва да бъдат и добре облечени. Здравето им трябва да бъде осигурено, а щом е така, здравият човек работи здраво. Значи братството трябва да закупи наедно и на фабрична цена (пак на моя отговорност, обезпечена от заплатите им) дебели и здрави платове, от които жените ще ушият дрехи не по-лоши от шивачите. Най-накрая, понеже ще потрябват и обувки, братството ще може да направи значителен отбив на предприемача… Е, госпожице Анжел, какво ще кажете за такъв човек?

— Ще кажа, господине, че това не е за вярване, а е толкова просто нещо.

— Няма по-просто нещо от доброто, от хубавото, но обикновено никой не се грижи за него. Забележете също така, че нашият човек говори всичко това, воден изключително от личния си интерес, че гледа само материалната страна на въпроса, без да обръща внимание на навика за взаимно сдружаване, за взаимна помощ, без да обръща внимание на това, че богатите са длъжни да подкрепят слабите и бедните, без да обръща внимание на това, че честният, дейният и трудолюбив човек има право да изисква от обществото работа и заплата според нуждите си. Не, нашият човек мисли само за материалната полза. При това, както сама виждате, печели не само по пет на сто от собствената си пара, а и ще се възползува твърде много от материалното добруване на своите работници.

— Така е, господин Агрикол.

— А какво ще кажете като научите, че нашият човек има също толкова голяма полза, ако дава на работниците си освен полагащата им се заплата и една част от приходите си?

— Трудно ми е да повярвам, господин Агрикол.

Увлечени в този разговор двамата бяха стигнали до градинската врата на общежитието. Една обикновена, но доста прилично облечена възрастна жена доближи и попита Агрикол.

— Върна ли се във фабриката господин Харди?

— Не е още, госпожо. Чакаме го всеки момент.

— Ще се върне ли днес?

— Ако не днес, то утре.

— Не се ли знае, господине, в колко часа ще пристигне?

— Не ми се вярва някой да знае. Портиерът на фабриката, който е портиер и в къщата на господин Харди може би ще може да ви каже нещо повече.

— Господин Агрикол — каза Анжел, след като жената, която разпитваше ковача, се отдалечи — забелязахте ли, че тази жена беше много пребледняла и натъжена?

— Забелязах. Даже ми се стори, че очите й се насълзиха.

— Бедната жена! Сигурно е дошла да потърси помощ от господин Харди. Но какво ви стана, господин Агрикол, защо така се замислихте?