Йожен Сю - Скитникът евреин

— Как е възможно това, господин Агрикол. Щом казвате, аз ви вярвам, но ако всичко е вярно, защо не го правят и други?

— Защото един и същи човек трябва да притежава три много редки качества: знание, възможности, воля.

— За съжаление… така е. Които знаят — не могат.

— А които могат, не знаят или не искат.

— Но каква полза има господин Харди от доброто, което ви прави?

— Сега ще ви обясня, госпожице.

— Ах, какъв сладък дъх на плодове — рече изведнъж Анжел.

— Защото общата стая, в която се съхраняват плодовете, е наблизо. Там ще видим много от малките момичета, които работят. Нека ги видим.

Агрикол отвори една врата и въведе Анжел в една голяма стая, в която имаше много съдове, в които се намираха зимни плодове. Няколко седем-осемгодишни деца, облечени в чисти и топли дрехи, под ръководството на една жена чистеха плодовете, като изхвърляха изгнилите.

— Както виждате, госпожице, навсякъде, където е възможно, използуваме децата. За тях тази работа е забавление, отговаря на необходимостта да се движат и да се трудят. Така и момчетата, и жените, прекарват времето си полезно.

— Колко умно е измислено!

— А да видите какво вършат в кухнята! Под ръководството на една или две жени те могат да свършат работа, колкото десет слугини.

— Малките момичета обичат да играят на готвачки. Сигурно са много доволни от тази работа.

— А под предлог, че играят на градинарки, те сами берат плодовете и зеленчуците, сами поливат цветята, сами чистят пътеките. С други думи, тази детска армия, която в други случаи не върши нищо до десет-дванадесетгодишна възраст, тук е много полезна. Освен трите часа уроци, които са напълно достатъчни за възрастта им, забавленията им се използуват за полезни неща. Икономиите, които донася тяхната работа са много повече от разходите за тях. Освен всичко останало, когато децата участвуват във всяка работа, има нещо приятно, чисто и почти свещено. Това кара възрастните да внимават в думите и в работата си. Не е ли така, госпожице? И най-големият простак уважава детинството…

— Колкото повече мисля, толкова по-добре разбирам, че е измислено така, че всички да бъдат добре — каза Анжел.

— Това не се постигна лесно. Най-напред трябваше да се преодолеят предразсъдъците, вкоренените навици… Но ето че пристигнахме до общата кухня. Ще видите сама дали тя не е така прекрасна, каквито са кухните на една казарма или на един пансион.

Наистина, кухнята на общежитието бе много голяма. Всички съдове светеха от чистота. При това, благодарение на великолепните изобретения на днешното време (и пак недостъпни за бедните, защото те не са скъпи само, ако се използуват за повече хора) за огнището и за фурните не само че отиваха двойно по-малко дърва и въглища, отколкото биха отишли за всяка къща поотделно, но излишната топлина, чрез специален механизъм, разнасяше се по всички стаи на общежитието. В кухнята, под ръководството на две жени, отново деца вършеха много от работите. Беше много забавно да се наблюдава с каква сериозност те се занимаваха с готварство.

Децата помагаха и в хлебарницата, където се печеше много евтин, много хубав и хранителен домашен хляб от чиста пшеница, смесена с ръж, който е за предпочитане от белия и лек хляб, в който слагаха най-различни вредни подправки.

— Добро утро, госпожо Бертран — обърна се весело Агрикол към възрастната жена, която наблюдаваше бавното въртене на много шишове, върху които бяха надянати парчета от говеждо, овче и телешко месо, започнало вече да придобива привлекателен тъмножълт цвят. — Според правилника, няма да вляза в кухнята, само ще я покажа на госпожицата, която пристигна тук неотдавна.

— Разгледайте я и обърнете внимание колко добре работят всички деца… — Възрастната жена посочи с върха на голяма лъжица петнадесетина малки момчета и момичета, които, насядали около една маса, белеха картофи и чистеха зеленчук.

— Значи днес ще имаме богат обяд, госпожо, нали?

— Както винаги, синко, манджата ще бъде хубава. Ето: супа от зеленчук, говеждо печено с гарнитура от пържени картофи, салата, плодове, сирене и понеже е неделя, ще има и плодов сладкиш, който прави в момента баба Дениз в хлебарницата. Точно сега палят пещта.

— Като ви слушах, отвори ми се апетит — засмя се Агрикол. — Не е трудно човек да се досети, че ще бъде вкусно, щом вие сте на ред да готвите.

— Учудването ми е още по-голямо, когато сравнявам недостатъчната храна на работниците в нашия край с храната на работниците тук! — възкликна Анжел.