Йожен Сю - Скитникът евреин

— Вече няма съмнение, че това е било клопка — извика Оливие и изгледа застрашително Морок и Голчо. — Искали сте да компрометирате и мен, и другарите ми, ако те бяха дошли!

— Клопка?… Аз!… Оливие?… — започна да срича Голчо. — Няма такова нещо. Никога!

— Смърт на Солидарните или да дойдат с Вълците! — чу се един глас от възбудената тълпа, която вече нахлуваше в кръчмата.

— Елате! — извика кръчмарят и без да даде време на Оливие да му отговори, хвана го за ръката, отвори един прозорец, от който се виждаше покривът на ниска стряха, и каза: — Скачайте долу и бягайте! Има време! — И понеже младежът продължаваше да се колебае, кръчмарят прибави ужасен: — Какво можете да направите сам срещу двеста души! След минута ще бъдете загубен! Не чувате ли? Вече влязоха в двора и дори се качват тук…

— Смърт на Солидарните! — чу се вик наблизо, заедно със стъпките, които трополяха по дървените стълби.

— Бягай, Оливие! — извика и Голчо, изтрезнял изведнъж от наближаващата опасност.

Едва изрече тези думи и вратата се отвори с ужасен трясък. Това бе в залата, която водеше към стаята, в която бяхте те.

Кръчмарят преплете ръце от страх, след това се втурна към Оливие и го избута през прозореца, докато той продължаваше да се колебае, стъпил с единия крак на перваза, а с другия на пода. Кръчмарят затвори прозореца и се върна при Морок, тъкмо когато звероукротителят се запъти към залата, където се намираха водачите на Вълците.

В същото време приятелите им крещяха с пълно гърло на двора и на стълбите. Неколцина от тях, подтиквани от други, със зачервени от вино и ярост лица, бяха стигнали до залата. Повечето носеха тояги. Един огромен на ръст каменоделец, облечен бедно и покрил главата си със стара червена кърпа, затруднен от тежкия, окъсан кожух от кожа, размахваше железен прът и с кръвясали очи тръгна към стаята, крещейки:

— Къде са Солидарните! Вълците искат да ги изядат!

Кръчмарят бързо се появи на вратата и каза:

— Тук няма никой, приятели, вижте сами…

— Наистина! — изненада се каменоделецът. — Къде са?

— Казаха ни, че тук ще има петдесетина, които или щели да дойдат с нас или щяхме да ги разкъсаме.

— Нали Вълците искат да се срещнат със Солидарните — обади се Морок. — Защо не отидат във фабриката на тези безбожници? Щом Вълците извият, те ще излязат и ще настане битка…

— Да… Ще има сражение… — машинално повтори Голчо.

— А може би Вълците се страхуват от Солидарните? — попита Морок.

— Щом говориш така, и ти ще дойдеш с нас! Ще видиш как се бием! — извика огромният каменоделец и приближи към Морок.

— Вълците да се страхуват от Солидарните — чуха се гласове.

— Това не се е случвало.

— Война! Време е да свърши всичко това!

— Не се търпи повече! Защо ние да страдаме, а те да живеят добре!

— Те дори говорят, че каменоделците са животни, способни само да измъкнат една кола… — обади се един от подкупените.

Че Солидарните ще си направят шапки от кожата на Вълците — добави друг.

— Нито те, нито жените им ходят на църква! — извика един от подкупените от проповедника — калугер. — Истински кучета!

— Мъжете могат да прекарват неделята както си искат, но жените да не ходят на църква!… Това заслужава отмъщение!

— Проповедникът каза, че фабриката ще донесе холерата!

— Смърт! Смърт! — извиках всички в един глас.

— Вълци, тръгвайте към фабриката, щом е така! — извика Морок. — Тръгвайте към фабриката!

Тълпата отвърна с ужасяващ писък. Виковете посвестиха Голчо, който каза тихичко на Морок:

— Разбирам, искате да се пролее кръв. Не участвувам в такова нещо. — Обърна се към кръчмаря и му извика: — Донеси ракия! Да пием за здравето на храбрите Вълци! Аз черпя! — И хвърли на кръчмаря пари, докато той носеше бутилка ракия и чаши.

— За какво са ни тези чаши! — възкликна Морок. — Нима истинските храбреци пият с чаши! — Той отвори една от бутилките, отпи и я подаде на огромния каменоделец.

— Да си жив! — каза той. — Наздраве. Който се отказва от ракията е страхливец. Ракията ще наточи зъбите на Вълците.

— Пийте и вие, другари! — каза Морок и раздаде бутилките.

— След всичко това ще се лее кръв — проломоти Голчо, който, макар и да бе пиян, разбираше всичко.

И наистина, след малко тълпата излезе на двора пред кръчмата и се запъти вкупом към фабриката на господин Харди.

Онези работници и жители на селото, които не искаха да се намесват (а те бяха повечето) мигом изчезнаха, след като на улицата се появи разярената тълпа, но доста жени, надъхани от проповедите на калугера, придобиха сили от виковете на войнолюбивото множество.