Йожен Сю - Скитникът евреин

— Има нещо вярно в думите ви. Само усилието може да направи магия, за да се превърне този нехранимайко, барон Трипо, в добър и честен човек. Той направи от мен това, което виждате…

— Скоро ще пристигнат работниците на господин Харди. Вие сте техен другар, нямате сметка да ги лъжете. Те ще ви повярват. Убедете ги да тръгнат с мен и да бъдат готови…

— На какво?

— Да напуснат фабриката, която ги прави мекушави и забравят за братята си…

— А като я напуснат, къде ще отидат да живеят?

— Има кой да се погрижи за тях. Ще дойде великият ден.

— А дотогава какво ще правят?

— Каквото и вие тази нощ. Ще пият, ще пеят… Цялата им работа ще бъде в това да се упражняват да си служат с оръжие.

— И кой ще доведе работниците тук?

— Някой е разпространил между тях печатни възвания, в които ги изобличават за тяхната безчувственост към съдбата на братята им. Е, какво, ще ме подкрепите ли?

— По всяка вероятност, още повече, че вече трудно се държа на краката си. На този свят обичах само Цефиза. Усещам, че се намирам пред голяма стръмнина… Вие ме тласкате още повече… Все ми е едно какво ще направя. По дяволите! Да пием…

— Да пием за веселбата, която ни очаква! Снощното беше детинска работа.

— Що за човек сте вие? Не видях нито да се зачервите, нито да се засмеете или развълнувате. Да не сте от желязо?

— Отдавна не съм на петнадесет години. Други неща могат да ме накарат да се засмея… Но тази нощ… Ще се смея…

— Не знам от ракията ли е, но вие ме плашите.

Като изрече това, младежът се изправи, започна да залита. В същото време на вратата се почука и влезе кръчмарят.

— Един младеж, Оливие, чака долу и пита за господин Морок.

— Аз съм. Кажете му да се качи. — Кръчмарят излезе, а Морок продължи с доволна физиономия. — Той е един от нашите. Но защо пристига сам. Странно… Чаках много като него… Познавате ли го?

— Оливие… един рус младеж… Струва ми се, да…

— Ей сега ще го видим.

В този миг в стаята влезе младеж с открито, смело лице.

— Голчо! — извика той като видя приятеля на Морок. — Ти ли си това?

— Аз съм. Не съм те виждал отдавна, Оливие.

— Не е чудно, след като не работим заедно.

— Сам ли пристигате? — попита Морок. Посочи Голчо и добави — Говорете спокойно, и той е от нашите. Защо пристигате сам?

— Сам съм, но идвам от името на другарите си.

— Ох — въздъхна Морок. — Значи те са съгласни…

— Отказват… Както и аз…

— Какво! Отказват? Те нямат ум колкото една жена! — извика Морок и изскърца със зъби от яд.

— Чуйте ме — започна спокойно Оливие. — Получихме писмата ви, срещнахме се и с вашия пратеник и се уверихме, че той наистина е член на тайни дружества, в които участвуват хора, които ние познаваме…

— Защо тогава се колебаете?

— Нищо не ни доказва, че тези дружества са готови за бунт.

— Аз ви го казвам!

— Той… ви казва това… И аз… — прибави Голчо пелтечейки — потвърждавам… Напред! Ходом, марш!

— Това не е достатъчно — каза Оливие. — Освен това, ние размислихме. Осем дни, цели осем дни работниците от фабриката не се съгласиха, до снощи се препирахме. Сутринта отидохме при дядо Симон и се изповядахме пред него. Той ни убеди да не бързаме. Ще изчакаме… Ако стане бунт… ще видим…

— Това ли е последното ви решение?

— Да.

— Спрете! — извика изведнъж Голчо, който залиташе и правеше опити да се заслуша. — Струва ми се, че се чуват гласове на много хора.

Наистина, долови се далечен шум, който постепенно започна да се прояснява и да става заплашителен.

— Какво е това? — попита смаяно Оливие.

— Сега разбирам — отвърна зловещо Морок — какво е имал предвид кръчмарят, когато каза, че в селото се бунтуват срещу вашата фабрика. Ако вие и вашите приятели се бяхте отделили от работниците на господин Харди, както се надявах, хората, които наближават, щяха да бъдат с вас, а не против вас…

— Значи това е било клопка, за да се настроят един срещу друг работниците на господин Харди! — извика Оливие. — Вие сте се надявали, че ние ще се съгласим с онези, които вие подстрекавате срещу фабриката и че…

Младежът не успя да довърши. Взрив от викове, писъци и крясъци разтърси кръчмата. Разтреперан, собственикът влезе в стаята и каза:

— Господа, има ли тук човек от фабриката на господин Харди?

— Аз — отвърна Оливие.

— Тогава сте загубен!… Вълците са много. Те казват, че тук има Солидарни, които работят при Харди и искат сражение, освен ако Солидарните не се откажат от фабрика и се присъединят към тях.