Йожен Сю - Скитникът евреин

Най-отпред на тълпата вървеше огромният каменоделец, който размахваше железен прът. След него се движеха останалите, кой с тояга, кой с камъни в ръце. Главите на всички бяха замаяни от ракията, лицата им бяха кръвожадни. Хванати за ръце, в редица по няколко, Вълците се въодушевиха и от своите военни песни, последният куплет на едната от тях бе следният:

Морок и Голчо изчезнаха, докато тълпата напускаше кръчмата, за да отиде във фабриката.

Преди Вълците 21да се приготвят така дивашки да нападнат Солидарните във фабриката на господин Харди, утринта бе празнична и напълно отговаряше на ясното, спокойно и синьо небе.

Удари девет часа от кулата на общежитието, което бе отделено от фабриката с широка пътека, опасана с дървета. Лъчите на слънцето осветяваха сградите, разположени на една миля от Париж в живописна местност. Покривът на общежитието, покрит с керемиди, стърчеше над белите стени, сред които се виждаха тухли, които контрастираха със зелените капаци на прозорците. Около тези сгради, обърнати на юг и на изток, имаше голяма градина, около шестстотин квадратни метра, която бе насадена както с гъсти дървета, така също и със зеленчуци и овощни дръвчета.

Преди да продължим описанието, трябва да кажем, че то не е измислица, нито е сън, а е плод на користолюбие — с други думи това бяха жилища, които носеха голяма и сигурна печалба.

Да предприеме човек нещо хубаво, полезно и велико; да дари на много човешки създания идеално благосъстояние; да ги издигне в собствените им очи; да ги накара да предпочетат пред удоволствията на кръчмите удоволствията на ума, на изкуствата… да въздигне нравствено тези нещастници с благородни намерения и благороден пример; да бъде измежду благодетелите на обществото и в същото време насила да извлече голяма печалба… Всичко това изглежда невероятно. Въпреки това, там се криеше тайната на чудесата, за които говорим.

Сега да влезем вътре във фабриката.

Агрикол още не знаеше за изчезването на Гърбавото и беше щастлив, когато си спомнеше за Анжел, затова и някак припряно и старателно се обличаше, за да отиде при годеницата си.

Нека кажем няколко думи за жилището на ковача в общежитието и за твърде нищожния наем, малко над седемдесет франка годишно, наем, какъвто плащаха всички неженени работници.

Жилището се намираше на втория етаж и бе от две стаи, разположени южно към градината. Подът от борови дъски бе снежнобял. Имаше желязно легло със сламеник, с много хубав дюшек и с меки завивки. Една лампа и една камина, според нуждите, осветяваха и отопляваха стаята, която бе облепена с шарени тапети и украсена с не по-малко красиви завеси. Една ракла, една маса от орехово дърво, няколко стола, малка библиотека — това беше покъщнината на Агрикол. Съседната стая, която беше много по-голяма и светла, бе подредена с гардероба за дрехите, тоалетна маса и широк цинков леген под един кран, от който изобилно течеше вода.

Ако се сравни това приятно и удобно жилище с потрошената горница, за която младежът плащаше годишно деветдесет франка, в къщата на майка си, като добавим и това, че всяка вечер трябваше да изминава по миля и половина, лесно ще разберем каква жертва правеше той за тази превъзходна жена.

След като Агрикол хвърли още един поглед към огледалото, среса мустаците и гъстата си брада, излезе от стаята и отиде при Анжел в общия гардероб. Коридорът, през който мина, беше широк, осветен отгоре и с чисти дъски.

Макар неприятелите на господин Харди да бяха посели семена на несъгласие сред тази работническа община, от стаите се дочуваха весели песни.

Докато Агрикол прекосяваше коридорите, той се спира много пъти, за да се поздрави с другарите си. Ковачът се спусна по стълбите, прекоси раззеленения двор, сред който се намираше чешма с бистра вода, и отиде в другото крило. Тук беше голямата стая, в която част от жените и дъщерите на сдружените работници (жените не работеха във фабриката) шиеха и кърпеха дрехи. Тази дейност, освен че спестяваше голяма част от плата, който дружеството купуваше на едро направо от фабриката, силно снижаваше и продажната цена на всяка отделна дреха. След като премина широката и светла стая, която лете беше прохладна, а зиме — топла, Агрикол почука на вратата на стаята, в която живееше майката на Анжел. Жилището бе на долния етаж и бе обърнато на изток, с лице към градината. То може да служи за образец на семейно жилище в дружеството. Наемът бе нищожен — сто двадесет и пет франка на година. Една вратичка водеше към неголяма стая, определена за децата, за онези момчета и момичета, които вече бяха порасли и не можеха повече да спят в една от двете спални, определени за малките момчета и момичета. Всяка нощ тези спални се наблюдаваха от някои от бащите или майките в братството.