Йожен Сю - Скитникът евреин

Джалма зачете:

„И ако продължите да ни преследвате, ще си изпатите много и нищо няма да спечелите, сприятелявайки се с онези, които наричате свои приятели и които справедливо ще се сметнат за ваши жертви, защото дори и да е искрена, безкористността ви не може да бъде обяснена. Което означава, че в нея сигурно се крият, а аз съм уверен в това, задни мисли.

Но дори и в това отношение най-щедрото обезщетение, на което основавате надеждите си, е вероятната признателност на вашите приятели. Твърде съмнителна случайност. И за да бъда ясен докрай, ето какво искам от вас: още тази вечер, най-късно до полунощ да напуснете Париж и да се задължите да не се връщате тук преди да изтекат шест месеца.“

Джалма отново не успя да сдържи любопитството си и учудено погледна Родин.

— Всичко е ясно — каза йезуитът. — Делото на бедняците, които защитавам, през това време ще се разгледа и с моето отдалечаване те искат да ми попречат да бдя над тях. Нали разбирате, скъпи принце — с негодувание изрече Родин. — Моля ви, продължете и ме извинете, че ви прекъснах, но не можах да сдържа възмущението си от това безочие…

Джалма продължи:

„За да бъдем сигурни, че ще се намирате далеч от Париж през тези шест месеца, ще заминете за Германия при един наш приятел. Той ще ви прибере в дома си и ще ви посрещне гостоприемно, но вие ще останете там докато изтече шестмесечния срок.“

— Да… доброволно заточение — каза Родин.

„При тези условия всеки месец ще ви се дават по хиляда франка от деня на заминаването ви. Десет хиляди ще ви броим веднага, а двадесет хиляди ще получите след изтичането на шестте месеца. Всичко това ви е напълно гарантирано. И накрая, след като срокът приключи, ще ви осигурим една почтена и независима служба.“

Този откъс изпълни Джалма с негодувание и той неволно спря. След кратко мълчание Родин му каза:

— Моля ви, принце, продължете. Трябва да дочетете писмото до край, за да получите представа, какви неща се вършат в цивилизованите общества.

Джалма продължи:

C>

„Вие знаете как вървят нашите работи и какво представляваме ние, така че с отстраняването ви просто искаме да се отървем от един не толкова опасен, колкото твърде досаден неприятел. Не се заслепявайте от първия ви успех. Вашата жалба няма да има последствия, защото тя е клевета. Съдията, който я прие, горчиво ще се разкайва за отвратителните си пристрастия. Можете да си послужите с това писмо както искате. Ние знаем какво пишем, на кого пишем и как пишем. Ще получите писмото в три часа. Ако до четири часа не ни изпратите пълното си и безусловно съгласие, подписано от собствената ви ръка, войната започва отново и то не от утре, а още от тази вечер.“

C$

След като свърши, Джалма погледна Родин, който му каза:

— Позволете ми да извикам Фарингея.

Той удари едно звънче и метисът влезе. Родин взе писмото от ръцете на Джалма, скъса го на две, смачка го, направи го на топче, подаде го на метиса и му рече:

— Ще предадете тази хартиена дрипа на онзи, който чака и ще му кажете, че това е моят отговор на безсрамното и нахално писмо. Запомнете добре — безсрамното и нахално писмо…

— Разбирам — каза Фарингея и излезе.

— Тази борба може да бъде опасна за вас, бащице — предположи натъжено индиецът.

— Да, скъпи принце, може да бъде опасна! Но аз не разсъждавам като вас и не искам да убивам неприятелите си, защото те са страхливи и злобни. Аз се боря с тях под покровителството на закона. Постъпете и вие като мен. — Но след като забеляза, че лицето на Джалма отново помръква, добави: — Сгреших, повече няма да ви давам такива съвети. Нека се уговорим да предоставим решаването на този въпрос на вашата достойна майка-покровителка. Утре ще се срещна с нея. Ако тя се съгласи, ще ви кажа имената на вашите неприятели, ако не се съгласи…

— А тази жена, моята втора майка, би ли отсъдила така, че да мога да й се покоря? — попита Джалма.

— Няма по-благороден, по-великодушен и по-искрен човек от нея — възкликна Родин. — Тя е ваша покровителка и за нея вие ще сте истински син. Тя ще ви обича с цялата пламенност на майчината любов. Ако трябва да избира между страха или смъртта, тя би казала: „Умри и ме остави да умра с теб…“

— О! Благородна жена… Такава беше и майка ми — въодушеви се Джалма.

— Вашата покровителка е олицетворение на смелостта, справедливостта и откровеността — каза Родин и се приближи към закрития от завесата прозорец, хвърляйки незабелязано тревожен поглед към градината. — Особено на откровеността. Да, тя притежава онази рицарска откровеност на човек с великодушно сърце, примесена с гордото достолепие на жена, която не само не е лъгала никога в живота си, не само не е прикривала нито една своя мисъл, но която би предпочела да умре, вместо да си послужи с онези дребнави чувства на хитрост, лицемерие и лукавство, които обикновените жени използуват по силата на природата си.