Йожен Сю - Скитникът евреин

— Изслушах ви, бащице, и размислих.

— И какво решихте, скъпи принце?

— В нито една страна на света и под никакъв предлог един честен човек, който е приятел на друг честен човек, не бива да крие приятелството си.

— Ами ако за него е опасно да признае това приятелство? — попита Родин, крайно разтревожен от посоката, която вземаше разговорът.

Джалма изгледа йезуитът с учудване и презрение и нищо не отговори.

— Разбирам защо мълчите, скъпи принце. Искате да кажете, че смелият човек трябва да побеждава опасностите. Чудесно. Но ако в опасност изпаднете вие, в случай че това приятелство се разкрие, този честен човек няма ли да заслужи оправдание и дори похвала, че е решил да остане неизвестен?

— Не приемам нищо от приятел, който е способен да се крие от страх.

— Изслушайте ме, скъпи принце.

— Сбогом, бащице.

— Помислете…

— Сбогом и толкова… — категорично отсече Джалма и тръгна към вратата.

— Боже мой, ами ако това е жена?! — извика Родин, стигнал до крайност и се спусна подире му, защото се изплаши да не би Джалма наистина да напусне къщата и по този начин окончателно да провали плановете му.

При последните думи на Родин индиецът внезапно спря.

— Жена ли? — попита той разтреперан и изчервен. — Този приятел жена ли е?

— Ако е жена — продължи Родин, — ще разберете ли нейната предпазливост и тайната, с която е принудена да забулва доказателствата за привързаност, които иска да ви даде?

— Жена ли? — повтори Джалма с треперещ глас и сключи ръце от страхопочитание. Прекрасното му лице засия от възторг. — Жена. Парижанка ли е?

— Да, скъпи принце. Карате ме да извърша това неблагоразумие и да ви кажа, че е истинска парижанка, достойна госпожа, крайно добродетелна, чиято напреднала възраст заслужава вашето уважение.

— Много ли е стара? — извика нещастният Джалма, чиито мечтания за един миг се изпариха.

— Сигурно е с няколко години по-възрастна от мен — отвърна Родин с иронична усмивка и изчака да види дали младият принц ще се разсърди или разсмее.

Но не последва нито едното, нито другото. Вместо страстния възторг по лицето на Джалма се разля трогателно умиление. Той погледна Родин с признателност и попита:

— В такъв случай тази жена ще ми бъде майка, нали?

Невъзможно е да се опишат сладостта, благоговейността и тъгата, с които индиецът произнесе думата „майка“.

— Да, скъпи принце, тази уважаема госпожа иска да ви бъде майка. Но не мога да ви разкрия причината за нейната обич към вас. Ала вие трябва да ми повярвате, тази любов е искрена. Не ви казвам тайната й, защото у нас тайните на жените, независимо дали са стари или млади, са свещени.

— Това е справедливо. Тогава нейната тайна ще бъде тайна и за мен. Ще я обичам и уважавам, без да съм я видял. Нали така обичаме Бога, без да сме го виждали…

— А сега, скъпи принце, ми позволете да ви кажа какви са намеренията на вашата приятелка и майка… Ако тази къща ви харесва, тя винаги ще бъде на ваше разположение. Каретата, конете и прислугата от французи ще бъдат на вашите заповеди. Ще бъде възложено на човек да урежда сметките около разходите по къщата. Освен това, като царски син вие трябва да живеете по царски и по тази причина в съседната стая оставих едно ковчеже, в което има петстотин наполеона. Ще получавате тази сума всеки месец. Ако тя не е достатъчна за дребните ви удоволствия, както ние се изразяваме, ще ми съобщите и ще я увеличим… — Родин забеляза, че Джалма се развълнува и бързо добави: — Веднага трябва да ви кажа, скъпи принце, че честолюбието ви не бива да се чувствува засегнато. От една страна вие приемате всичко това от една майка, а от друга — приблизително след три месеца ще получите доста голямо наследство и ако дългът ви тегне (а той ще възлиза най-много на четири-пет хиляди наполеона), лесно ще можете да изплатите заема си. Впрочем, не се съобразявайте с нищо, удовлетворявайте всички свои капризи. Приятелят ви иска да се появите в най-отбраното парижко общество, както подобава на един царски син, чиито баща се е наричал Бащата на великодушния. И така, пак ви повтарям и ви моля да не се въздържате от криворазбрано честолюбие, ако тази сума не ви е достатъчна…

— Ще поискам повече. Майка ми е права — царският син трябва да живее по царски.

Отговорът на Джалма беше напълно обясним, защото той изобщо не се изненада от великодушните предложения и това беше естествено. Принцът би постъпил по същия начин. Всички знаят с какво великолепие и блясък се отличава гостоприемството на индийските принцове. Момъкът беше трогнат до дъното на душата си и изпитваше огромна признателност към жената, която го обичаше майчински и приемаше разкоша, с който тя искаше да го обкръжи без недоверие и угризения на съвестта. Бързината, с която Джалма се съгласи с предложенията, отново обърка плановете на Родин, защото той бе приготвил множество неоспорими доказателства, за да убеди принца.