Йожен Сю - Скитникът евреин

С въодушевен поглед и поруменели страни Гърбавото изговори последните думи толкова ясно и убедително, че и без това разколебаната от речта на девойката госпожица Кардовил най-после се убеди в основателността на страховете й и почувствува, че я обзема страх.

Макар Адриана да бе имала вече възможност да оцени духовното развитие и острия ум на това бедно момиче от простолюдието, тя никога не бе чувала Гърбавото да говори с толкова трогателно красноречие, подбуждано от най-благородни чувства. Това направи още по-голямо впечатление на Адриана. Но когато се готвеше да й отговори, на вратата се почука и влезе Флорин. Щом видя разтревоженото лице на прислужницата си, госпожица Кардовил полюбопитствува.

— Какво става, Флорин? Носиш ли ми някакви новини? Откъде идваш?

— От двореца Сен-Дизие, госпожице.

— Защо ходи там? — изненада се Адриана.

— Тази сутрин нейна милост госпожицата — и тя посочи с поглед Гърбавото — сподели с мен подозренията и тревогите си. И аз мисля като нея. Самият факт, че абат д’Егрини е ходил при Родин ми се видя много важен, затова си казах, че ако господин Родин е ходил през последните дни в двореца на госпожа Сен-Дизие, не може да има никакво съмнение за неговото предателство…

— Така е, наистина — разтревожи се още повече Адриана. — И какво научи?

— Тъй като вие ми наредихте да следя пренасянето на покъщнината от павилиона, отидох там, защото бяха останали някои неща. Трябваше да поискам ключовете от госпожа Гривоа. Т.е., имах две причини да отида в двореца.

— По-нататък, по-нататък…

— Опитах се да измъкна нещо от госпожа Гривоа за Родин, но напразно.

— Едва ли би ви се доверила, госпожице, от само себе си се разбира — каза Гърбавото.

— Попитах я дали господин Родин е идвал скоро в двореца — продължи Флорин. — Тя ми отговори със заобикалки. Тогава реших, че нищо няма да разбера от нея, оставих я и, за да не се усъмнят в целта на моето посещение, тръгнах към павилиона. Но тъкмо завивах по една пътечка, когато зърнах Родин, който вървеше на няколко крачки от мен към градинската вратичка, мислейки, че оттам ще излезе незабелязан.

— Чувате ли, госпожице! — извика Гърбавото. — Ще трябва да се съгласите с очевидното.

— Той… у княгиня Сен-Дизие! — възкликна госпожица Кардовил и очите й заблестяха от негодувание. Сетне добави с несвойствен глас: — Продължавай, Флорин.

— Аз се спрях, после се върнах обратно, отидох в павилиона и бързо се вмъкнах в малката стаичка, която гледа към улицата. Оттам се вижда градинската вратичка. Отворих само прозорците и през процепите на кепенците видях каретата, която явно чакаше господин Родин. След малко той се качи в нея и каза на кочияша: „Улица «Бяла» №39“.

— При принца!… — възкликна госпожица Кардовил.

— Да, госпожице.

— Наистина, господин Родин каза, че днес ще ходи при него — замисли се Адриана.

— Естествено, госпожице, Родин предава и принца, който много по-лесно от вас може да стане негова жертва.

— Позор! Позор! Позор! — извика госпожица Кардовил и лицето й се сгърчи от болезнен гняв. — Какво предателство! Значи човек трябва да се съмнява във всичко, дори в себе си.

— Ах, госпожице, това е ужасно! — настръхна Гърбавото.

— Но тогава защо ме спаси? Защо спаси и моите роднини? Защо съобщи на правосъдието за абат д’Егрини? Та този човек е луд! Истинска бездна от съмнения! Това е отвратително!

— На връщане — продължи Флорин и погледна предано господарката си — се сетих за един начин, по който можете да узнаете истината, само че не бива да губим нито минута…

— Какъв е този начин? — попита Адриана и погледна с учудване Флорин.

— Скоро господин Родин ще бъде при принца.

— Няма съмнение.

— Принцът винаги стои в малката стая, в която се влиза откъм цветарника. Там ще приеме и господин Родин.

— По-нататък? — попита Адриана.

— Тази градина, която подредиха според вашите заповеди, има само един изход през една вратичка към малката уличка. Градинарят влиза всяка сутрин оттам, за да не обикаля през всички стаи и щом си свърши работата, си отива.

— Какво искаш да кажеш? Какво си намислила?

— Растителността в градината е толкова гъста, че според мен, без да е спусната завесата между остъклената врата и зимната градина, човек може да се приближи до стаята и незабелязано да чуе какво се говори вътре. За да проследя как върви подреждането, през последните дни влизах в къщата все през тази врата. Аз и градинарят имаме ключове. За щастие, още не съм му го върнала. Само след един час вие, госпожице, ще знаете какво да мислите за Родин, защото ако той предава принца, предава и вас.