Йожен Сю - Скитникът евреин

И тъй като господин дьо Монброн я попита дали заточението на нещастния млад индийски тигър ще трае дълго, Адриана отговори:

— Понеже ще приемам почти всички лица от обществото, с което вие ще го запознаете, ще имам възможност да чуя различни мнения за него. Ако мъжете говорят добри неща, а жените — лоши, ще имам надежда… С една дума, мнението което ще си съставя, разпознавайки истината пред лъжата, а вие можете да се доверите на проницателността ми в това отношение, ще съкрати или ще удължи заточението, както вие се изразявате, на моя царствен роднина.

Това бяха намеренията на госпожица Кардовил относно Джалма в деня, когато се наложи да отиде с Флорин в къщата, където живееше князът, т.е., тя категорично бе решила да не му се обажда няколко месеца.

След като тази сутрин дълго разсъждава върху щастието, с което бъдещето можеше да удовлетвори потребностите на сърцето й, Адриана отново потъна в мечти. Това изпълнено с живот, сила и младост прелестно създание протегна ръце над главата си и постоя известно време като премаляла. Лежейки неподвижно под белите чаршафи, тя приличаше на изящно изработена мраморна статуя, която наполовина бе покрита с тънък слой сняг. Адриана внезапно се изправи в леглото, допря ръка до челото си и позвъни на слугините. Двете врати от слонова кост се отвориха. Жоржет застана на прага на стаята за обличане, откъдето изскочи и Лютина — малкото, черно кученце със златен нашийник, и залая от радост. Ева се показа на прага на банята.

В дъното на банята, осветена отгоре, се виждаше зелен килим от Кордова със златисти цветя и широка кристална вана във вид на мида. Единствените три заварки на това красиво изделие на стъкларското изкуство чезнеха под множеството извивки на няколко големи сребърни тръстики, които се издигаха от широката седалка на ваната, направена от сребро и изобразяваща деца и делфини, играещи между разклоненията на естествени корали и сини раковини. Благовонна пара се издигаше от бистрата, хладка вода, с която бе пълна кристалната мида. Тя изпълваше банята и се промъкна в спалнята като лека мъгла.

Адриана видя добре облечената Ева, която й носеше в пълничките си ръце една дълга роба и я попита:

— Къде е Флорин, скъпа?

— Излезе преди два часа, госпожице. Повикаха я по някаква бърза и важна работа.

— Кой я повика?

— Секретарката ви, госпожице. Излезе много рано сутринта, а когато се върна, повика Флорин.

— Разбира се, причината за отсъствието й е някоя важна задача на моя ангелски министър на помощите и милостините — засмя се Адриана, намеквайки за Гърбавото. После тя направи знак на Ева да се приближи.

Около два часа след като се събуди, Адриана нареди да я облекат с изключителна изящност, отпрати прислужниците си и повика Гърбавото, към което се отнасяше с явно уважение и винаги приемаше насаме.

Момичето влезе в стаята пребледняло, разтревожено и каза с разтреперан глас:

— Госпожице, предчувствията ми не са били неоснователни. Предават ви…

— За какви предчувствия ми говорите, скъпа? — попита с недоумение Адриана. — Кой ме предава?

— Господин Родин… — отговори Гърбавото.

Щом чу обвинението на Гърбавото срещу Родин, госпожица Кардовил изгледа момичето с още по-голяма изненада.

Но преди да проследим тази сцена, ще трябва да кажем, че Гърбавото бе свалило дрипавите си бедняшки дрехи и бе облякло скромен, черен, но с вкус подбран тоалет. Този тъжен цвят сякаш показваше отричането й от всякаква човешка суета, вечната скръб на сърцето й и строгите задължения, които й налагаше службата, посветила я на всички нещастници. Над черната рокля носеше широка превита яка, бяла и чиста като малката й шапчица от тънък плат със сиви ширити, която не закриваше напълно двете тежки плитки от хубавата й черна коса, но обкръжаваше тъжното й лице с кротки сини очи. Дългите й слаби ръце, сега предпазени от студа с хубави ръкавици, вече не бяха синкави както някога, а почти прозрачно бели.

Напрегнатият израз на Гърбавото издаваше голямото й безпокойство от нещо. Окончателно смаяна, госпожица Кардовил попита:

— Какво казахте?

— Господин Родин ви предава, госпожице.

— Той ли?… Не може да бъде.

— Ах, госпожице, предчувствията ми не са ме лъгали.

— Вашите предчувствия ли?

— Още първия път, когато се оказахме заедно с господин Родин, усетих, че неволно ме обзема голям страх. Сърцето ми болезнено се сви и аз се изплаших… за вас, госпожице.