Йожен Сю - Скитникът евреин

Гърбавото отстъпи пред молбите на госпожица Кардовил, защото виждаше, че не може да бъде полезна на жената на Дагоберт, за която ще говорим по-късно, и се съгласи да живее в двореца на улица „Анжуй“. Адриана повери на момичето, което изпълняваше и длъжността на секретар, помещението за помощи и милостиня.

Отначало госпожица Кардовил мислеше да прибере при себе си Гърбавото просто като приятелка. По този начин тя искаше да покаже почитта си към нейната мъдрост в труда, покорство пред съдбата и благоразумие в мизерията. Но тя добре познаваше честолюбието на младата работничка и справедливо се побоя да не би Гърбавото да сметне това за прикрита милостиня, въпреки че мислеше да й предложи сестринското си гостоприемство по начин, който изобщо не би засегнал гордостта й. Затова предпочете да я има и като приятелка, и като човек, изпълняващ най-доверителната работа. Така честолюбието й оставаше недокоснато, защото тя щеше да печели хляба си, заемайки една длъжност, която напълно би удовлетворила изключително честолюбивите й чувства. И наистина, Гърбавото беше много подходяща за работата, която Адриана й възложи. Нейният опит в нещастията, добротата на ангелската й душа, възвишеният й дух, рядката й трудоспособност, проницателността й относно болезнените тайни на нещастниците, съвършеното й познаване на бедняшките и работническите класи на обществото бяха достатъчно доказателство, че с такт и умение това превъзходно същество можеше да помогне на великодушните намерения на госпожица Кардовил.

А сега нека поговорим за различните произшествия, които се случиха преди идването на Адриана пред градинската врата на улица „Бяла“.

Часът беше около десет сутринта. Кепенците на прозорците в спалнята на Адриана бяха толкова плътно затворени, че през тях не можеше да се прокрадне нито един слънчев лъч в стаята, осветена само от една кръгла лампа от източен гипс, окачена за тавана на три дълги сребърни синджира. Тази сводеста стая имаше формата на палатка с осем пресечени стени. Тя беше облицована с бял копринен плат, надиплен на широки гънки, окичени на места с различни цветя. Две врати от слонова кост, обсипани с бисери, водеха към баните и към стаята за обличане. Този малък храм, издигнат в чест на красотата, беше мебелиран като павилиона в двореца Сен-Дизие. На другите две стени имаше прозорци, напълно закрити от пищни сукнени завеси. Срещу леглото се издигаше камина от пелопонески мрамор, наподобяващ кристализирал сняг, в който бяха изваяни два красиви портрета на хора, обкръжени с различни птици и цветя. Над тях в мрамора бе изработена с изключително умение и прецизност продълговата кошница, пълна с алени камелии. Техните блестящи зелени листа и червени чашки бяха единствените цветове, които разнообразяваха приятната белота на това моминско жилище. Леглото беше обкръжено от муселинени завеси, които се спускаха от свода като леки облаци. То бе много ниско, с великолепно изработени от слонова кост крака, стъпили върху губер от горнестаева кожа, покриваща дъските на пода. Плинтуса също бе изработен от слонова кост и украсен с бисери, а постелката бе подплатена с бял сатен и стоеше бухнала и прищипана на места като голяма възглавница.

Завесите на леглото бяха леко отдръпнати и разкриваха ъгъла на лека завивка, защото в стаята владееше постоянен хлад като през хубав пролетен ден. С присъщата й добросърдечност Адриана се бе разпоредила всички тези великолепно изработени вещи да излязат от ръцете на избрани между най-будните, най-трудолюбивите и най-честните художници, на които тя даде изходния материал. По този начин към цената на тяхното изделие тя добави и онова, което биха спечелили посредниците, възползувайки се от техния труд. Това значително увеличаване на заплащането ощастливи и подпомогна донякъде стотина бедни семейства, които благославяха щедростта на Адриана и, както тя казваше, даваха й право да се наслаждава на своя разкош като на истинско, добро дело. С една дума, нямаше нищо по-красиво и по-прелестно от обзавеждането на тази спалня.

Госпожица Кардовил се бе събудила. Тя почиваше сред муселин, дантели, батиста и бяла коприна в изящна и нежна поза. Нощем никога не си слагаше шапчица, сигурен начин да опази дълго косата си в цялото й великолепие, както казват гърците. Вечер слугините заплитаха дългите й златисти къдрици на дебели плитки, които разделяха на две и омотаваха около главата й, така, че се виждаше само краят на миниатюрното й ушенце. Тази заимствана от гърците прическа толкова отиваше на чистите, изящни черти на госпожица Кардовил и така я подмладяваше, че вместо осемнадесет години, човек не би могъл да й даде повече от петнадесет. Събраната й коса закриваше слепоочията й и ако изгубеше блясъка си, щеше да изглежда почти черна, но по разплетените къдрици просветваха златисти отражения. Отдадена на сутрешното си мълчание, когато се впускаше в приятни мечти, Адриана се бе облегнала на възглавницата с понаведена глава. Това правеше още по-красива идеалната линия на шията и разголените й рамене. Ведрите й страни и алените устни бяха толкова студени, сякаш току-що ги бе измила с ледена вода. Белите й клепачи закриваха наполовина големите й, черни кадифени очи, които ту се рееха премрежено в пространството, ту се спираха с наслада върху червените цветя и зелените листа в кошницата с камелиите.