Йожен Сю - Скитникът евреин

Докато Джалма говореше за целомъдрените наслади на душата лицето му светеше, но когато започна да разсъждава за недотам идеалното щастие, очите му засвяткаха, той настръхна, ноздрите му се разшириха, лицето му почервеня и младият принц потъна в дълбоко мълчание. Фарингея забеляза вълнението му и продължи:

— Спомнете си гордата лъвска птица в нашето отечество, господарят на нашите гори, която предпочита многобройните, разнообразни удоволствия пред уединената любов към едно-единствено същество. Вие сте хубав, млад и богат, светли принце, и ако изберете прекрасните парижанки, за които сте чували, онези сладострастни призраци от вашите нощи, онези прелестни мъчителки на вашите сънища, ако хвърлите към тях погледи, смели като покана за дуел, умоляващи като молитва и пламенни като страст, мислите ли, че много угаснали очи няма да пламнат от огъня на вашите зеници?! Тогава това няма да прилича на еднообразните наслади в любовта към едно същество, на тази тежка верига в нашия живот. Не, ще прилича на насладите в харема, но в харем, където живеят свободни и горди жени, които щастливата любов ще направи ваши робини. Досега вие сте бил девствен и сте живял във въздържание, а това означава, че оттук нататък за вас вече няма граници, повярвайте ми. Вие сте прекрасен, преливащ от енергия и като син на нашето отечество ще бъдете обект на любов, гордост и уважение сред тези жени. И скоро тези най-очарователни същества в целия свят ще пазят само за вас прелестните си, страстни погледи!

Джалма слушаше жадно Фарингея. Изражението на младия индиец съвсем се бе променило. Той не приличаше вече на онзи тъжен и мечтателен юноша, който призовава светия спомен на майка си и който намира само в небесната роса и в чашката на цветето чистите образи, за да опише целомъдрието и любовта, за които бленува. Той вече не бе онзи млад момък, който срамежливо се изчервяваше само при мисълта за позволените от законния брачен съюз наслади. Не, подстрекателствата на Фарингея станаха причина в принца ненадейно да избухне вътрешен пожар. По пламналото му лице, по очите му, които ту се затваряха, ту искряха, по мъжественото му равномерно подвигане на гърдите личеше, че кръвта и страстите му кипят и стават все по-буйни и по-необуздани… Но внезапно Джалма скочи от дивана пъргав, гъвкав и лек като млад тигър, хвана Фарингея за гушата и извика:

— Думите ти са жива отрова!

— Светли принце — каза Фарингея, без да му се съпротивлява, — аз съм ваш роб…

Това покорство обезоръжи принца.

— Животът ми е във ваши ръце — продължи метисът.

— Аз съм в ръцете ти, робе — възкликна Джалма и го отблъсна. — Преди малко се поддадох на измамната ти уста и погълнах опасните ти лъжи…

— Лъжи ли, светли принце? Само се покажете пред очите на тези жени и ще видите. Погледите им ще потвърдят думите ми.

— Но дали тези жени ще ме обикнат? Та аз съм прекарал целия си досегашен живот сред битки и дъбрави.

— Щом узнаят, че толкова млад сте се бил срещу хора и тигри, те ще ви обожават, светли принце.

— Лъжеш.

— А пък аз ви казвам, Ваша светлост, че щом видят ръката ви, която е не по-малко деликатна от техните, и разберат колко често сте я потапял в неприятелска кръв, ще поискат да я целунат. Те ще се възхитят от вас, щом научат, че сте бродил из нашите гори с пушка на рамо и с нож в зъбите и с усмивка сте причаквал лъва и пантерата, слушайки страховития им рев.

— Но аз съм дивак, варварин…

— Затова ще лежат пред караката ви, защото, когато узнаят за вашите буйства, за всички ужаси, за всички приливи на страсти и любов, на каквито е способен човек с вашата кръв, с вашата младост и с вашата пламенност, те ще се почувствуват като омагьосани. Днес кротък и нежен, утре мрачен и зъл, вдругиден разпален и страстен — такъв ще бъдете и такъв трябва да бъдете, за да ги привлечете. Да, да, нека проехти яростния им вик, нека те паднат смазани, запъхтени от удоволствия, любов и страх и вие вече не ще бъдете за тях човек, а Бог…

— Мислиш ли? — попита Джалма, неволно поддал се на сатанинското красноречие на удушвача.

— Вие знаете и чувствувате, че казвам истината — извика той и протегна ръце към младия индиец.

— Да, така е — съгласи се Джалма със светнал поглед и започна бързо да се разхожда от единия до другия край на стаята. Не зная дали съм с ума си, или съм пиян, но ми се струва, че имаш право. Да, усещам, че ще ми обичат сладостно, лудо, защото и аз ще ги обичам така. Ще настръхват от удоволствие и ужас, защото само като си помисля за това и аз настръхвам от щастие и страх. Прав си, робе, тази любов ще бъде упоителна и страховита…