Йожен Сю - Скитникът евреин

— Моля ви, господине — рече Адриана, — останете да се запознаете с маршала, нека поне да ви види.

— Останете, останете, вие спасихте всички ни — опита се Дагоберт също да задържи Родин.

— Скъпа госпожице, провидението не се интересува повече от доброто, което е направило, то се грижи за доброто, което предстои да направи… — хитро и кротко каза Родин. — Сега трябва да се погрижим за принц Джалма. Още не съм свършил работата си, а времето ни е скъпо. Слава Богу — добави той, измъквайки се от ръцете на Дагоберт, — слава Богу, денят се оказа щастлив, както се надявах. Абат д’Егрини е разкрит, вие сте свободна, скъпа госпожице, Гърбавото си намери покровителка, а маршал Симон прегръща дъщерите си. И аз спомогнах с нещо за всеобщата радост. Сърцето ми прелива от благодарност. Сбогом, скъпи мои, сбогом… — и Родин поздрави любезно с жест Адриана, Гърбавото и Дагоберт, погледна възхитено маршал Симон и излезе.

Маршалът седеше на един стол, обсипваше дъщерите си с целувки, обливаше ги със сълзи, стискаше ги здраво в прегръдките си и изобщо не се интересуваше какво става наоколо.

След един час госпожица Кардовил, Гърбавото, маршал Симон, двете му дъщери и Дагоберт напуснаха лечебницата на господин Баление.

Завършвайки този епизод, нека кажем няколко поучителни думи за лудницата и за манастира.

Казвали сме вече и пак повтаряме, че законът за надзираване на лудниците ни се струва непълен. Някои нови случаи, изнесени пред съдилищата, и други не по-маловажни събития, с които имахме възможност да се запознаем, очевидно доказват несъвършенството на този закон. Без съмнение на съдиите е дадена неограничена свобода да надзирават лудниците. Това дори им се препоръчва. Но от сигурен източник знаем, че многобройните и непрестанни ангажименти на съдиите, чиито личен състав от друга страна не съответствува на количеството занимания, с които ги претоварват, не им позволява да изпълняват съвестно това свое задължение.

Струва ни се, че ще бъде по-полезно, ако проверките се извършват поне на петнадесет дни, особено по отношение на лудниците. Те трябва да се провеждат от един лекар и един съдия, а оплакванията да се подлагат на разискване. Разбира се, правосъдието е готово да помогне, когато има достатъчно доказателства, но колко формалности и трудности съществуват за събирането им, особено ако нещастникът, нуждаещ се от подкрепа се намира под надзор, в уединение и е насилствено лишен от контакти с външни лица и с приятели, които да го защитят и да се оплачат от негово име пред властите. Би било много по-добре гражданската власт да изпреварва подобни оплаквания чрез добре уредени и периодични проверки.

Това, което казваме за лудниците, трябва да се приложи, може би дори по-ревностно към женските манастири, семинариите и заведенията на различни религиозни общности.

Много от зачестилите, неоспорими жалби, които потресоха цяла Франция, доказаха за нещастие, че насилието, ограниченията, зверските обноски, незаконното затваряне, придружено с мъчения, са напълно възможни в заведенията на религиозните общности. За да узнае светът за тези престъпни дела, трябваше да се случат странни истории, придружени с дръзка, цинична грубост. Колко ли жертви са погребани в тези огромни, смълчани къщи, където не прониква нито един „нечестив“ мирски поглед и които благодарение на правата на духовенството не подлежат на надзор от гражданската власт! Може да се съжалява, че тези домове не са подложени на периодични проверки от съдебен чиновник и от пълномощник на общинската власт.

Ако в тези заведения, които имат характер на обществени учреждения, а следователно носят и съответната отговорност, се извършваха само полезни, хуманни и милосърдни дела, тогава защо е този протест, това негодувание и ярост от страна на духовната партия, когато се наложи да бъде засегнато онова, което те наричат свои права?

Има нещо, което стои по-високо от приетите и провъзгласени в Рим постановления, и това е френският закон — общ за всички покровителствувани, но и изискващ от всички подчинение и уважение.

Изминаха три дни откакто госпожица Кардовил напусна лудницата на доктор Баление. В една малка къща, където принц Джалма бе отведен от името на някакъв покровител, се разигра следната сцена.

Представете си един хубав салон със заоблени ъгли, облицован със сив маргарен индийски плат, покрит с алени цветове, от които на места се спускаха златисти ресни. Таванът беше покрит със същата материя, а от средата му се спускаше дебела копринена връв, на която висеше малка индийска лампичка във формата на жълъд с изумителна изработка. В онези далечни, нецивилизовани страни този вид лампи служеха и за кандило, в което се слагат различни благовония. По повърхността им имаше малки кристални плочици, вмъкнати в празнините и разположени според вкуса на художника. Когато се осветяваха отвътре, те блестяха в прозрачно синьо така, сякаш по златото бяха налепени сапфири. От тях непрекъснато се издигаха облачета от белезникава пара и разпръскваха благовонието си наоколо. Часът беше около два след обед. В салона влизаше светлина само през една малка зимна градина, която се виждаше от огромна стъклена плъзгаща се врата. Пред нея имаше завеса от китайски плат, която можеше изцяло да я прикрие.