Йожен Сю - Скитникът евреин

В дъното на зимната градина имаше няколко ниски палми и други индийски растения с тъмнозелени листа. От двете страни на тясна пътечка, застлана с жълт и син японски фаянс и достигаща до стъклената врата, растяха гъсти храсталаци, изпъстрени с изумителни цветя. Растителността поглъщаше светлината и тя добиваше приятен оттенък от небесно синия блясък на лампите и от яркочервения пламък на разпалената камина с висок комин от източен порфир.

В тази малко позатъмнена стая, ухаеща от приятните миризми, примесени с благовонния дъх на персийски тютюн, върху много красив турски килим седеше на колене мъж с черна разпусната коса, облечен в дълга тъмносиня роба, препасана с пъстър пояс. Той старателно раздухваше жарта в златната лула на едно наргиле. Дългата му гъвкава тръбичка преминаваше по килима като алена змия със сребристи люспи и свършваше между тънките пръсти на Джалма, който се бе изтегнал лениво на дивана.

Младият принц бе гологлав. Гарваночерната му коса със синкав оттенък, разделена на път по средата, се спускаше на вълни по лицето и врата му. Старовремската му красота се подчертаваше от кехлибарения златистожълт тен на кожата. Принц Джалма беше облегнат на възглавницата и подпираше брадичката си с дясна ръка. Под широкия ръкав, достигащ до лакътя, се виждаше женствено закръглената му ръка с тайнствените знаци, които удушвачът бе изписал с игла в Индия. В лявата си ръка синът на Каджа-Синг държеше кехлибареното устие на наргилето. Кашмирената му роба бе обшита с пъстра шевица и стигаше до коленете му. Широките гънки на пояса пристягаха тънкия му, гъвкав кръст. Изваяното коляно на този азиатски Антиноус беше разголено. Прасците и глезените му бяха пристегнати в нещо като калци от малиново кадифе със златиста бродерия. Краката му бяха обути в изящни чехли от бял марокин. Лицето на Джалма изразяваше онова тъжно и съзерцателно спокойствие, смесено с кроткост и решителност, което беше свойствено на щастливите, привилегировани индийци и араби, които съчетаваха в себе си съзерцателното безгрижие на мечтателя с пъргавата дееспособност на енергичния човек, деликатната, капризна по женски чувствителност със свирепата, кръвожадна нападателност на разбойниците. На вид те бяха почти женствени и оставаха такива в нравствено отношение докато не ги увлечеше огънят на войната или жаждата да сеят смърт. Както жените с благороднически произход, те имаха малки ръце и нозе, крехки стави, нежна и гъвкава снага, но под тази деликатна и често изящна до съвършенство външност винаги се криеха стоманени мускули и изключително мъжествена сила и издръжливост.

Големите очи на Джалма, наподобяващи черни елмази, вградени в синкав бисер, машинално се местеха по красивите шарки на тавана. Той доближи устните си до кехлибарения мундщук, прозя се продължително като разтвори алените си устни и разкри ослепително белите си зъби и изпусна малко кълбенце благовонен дим, преминал преди това през розовата вода.

— Да добавя ли тютюн във водата? — обърна се към Джалма коленичилият човек и по произношението му можеше да се познае, че това е зловещият удушвач Фарингея.

Младият принц не отговори или защото в източното си презрение към някои племена не смяташе за нужно да отговаря на метиса, или защото, отдаден на мечтите си, не го чу.

Удушвачът не повтори въпроса си, сгуши се на килима, скръсти крака, подпря лакти на коленете си, облегна брадичка на дланите си и като не изпускаше от очи Джалма зачака отговор или заповед от онзи, чиито баща наричаха Бащата на великодушния.

Защо ли Фарингея, този последовател на смъртоносното божество Бохвания, бе избрал и приел толкова унизителна служба? Защо този човек с не съвсем обикновен ум, чието разпалено красноречие и енергия бяха привлекли толкова привърженици на доброто дело, бе изпаднал до това ниско положение? Защо не се възползуваше от отношението на младия принц към него и не пренесеше на Бохвания тази прекрасна жертва? И накрая, защо рискуваше да се среща толкова често с Родин, който познаваше ужасното му минало?

По-нататък ще отговорим на тези въпроси. Сега можем само да кажем, че след един дълъг разговор, който Фарингея проведе предишната вечер с Родин, удушвачът си тръгна замислен и с наведена глава.

След като помълча, Джалма се загледа в белезникавия дим, който изпускаше от устата си, и се обърна към Фарингея, без да го погледне, изразявайки се по характерния за източните народи символичен и кратък начин: