Йожен Сю - Скитникът евреин

Джалма беше прекрасен в чувствеността си. Рядко и чудесно е щастието човек да стигне целомъдрен и във въздържание до онази възраст, в която се развиват всички инстинкти, които ако се потъпкват, пренебрегват и недооценяват, могат да побъркат човека или да го тласнат към разюздени безпътства или ужасни злодеяния. Но ако се насочат към велика и благородна страст, могат и трябва да възвисят личността до съвършенството на предаността и нежността, до измеренията на идеала.

— Ах, тази жена…, тази жена, пред която ще тръпна аз и която ще тръпне пред мен! Къде е тя? — възкликна замаян от копнеж Джалма. — Ще се намери ли някога такава жена?

— Една е твърде много, Ваша светлост — поде Фарингея със свойствената му присмехулна студенина. — Който търси една жена, рядко я намира на тази земя, а който търси много жени, не знае коя първо да избере.

В същия момент, докато метисът даваше този дебелашки отговор на Джалма, пред малката градинска вратичка на къщата, гледаща към една уличка, спря красива закрита карета. Беше впрегната в два породисти коня с черни гриви. Гербовете на хомота им бяха златни, както и копчетата по ливреите на слугите. Ромбовидните гербове по вратите бяха без шлем и корона, както подобаваше, ако собственичката им бе госпожица.

В каретата имаше две жени: госпожица Кардовил и Флорин.

За да обясним пристигането на госпожица Кардовил пред градинската врата на къщата, в която живееше Джалма, трябва да се върнем към някои произшествия, които се случиха преди това.

Щом напусна лудницата на доктор Баление, госпожица Кардовил отиде да живее в двореца си на улица „Анжуй“. През последните месеци от пребиваването си у госпожа Сен-Дизие, Адриана тайно бе заповядала да поправят и мебелират тази хубава постройка, към чието великолепие и изящност се прибавиха всички чудеса от павилиона в двореца Сен-Дизие.

Отбраното общество намираше за странен факта, че една госпожица с възрастта и общественото положение на младата Кардовил е решила да живее съвсем сама, свободна и да поддържа собствена къща като пълнолетен младеж или като млада вдовица. Аристократите се правеха, че не знаят, че госпожица Кардовил притежава нещо, което нямат нито пълнолетния, нито възрастния — твърд характер, възвишен ум, великодушно сърце, много здрав и праволинеен разум. Адриана смяташе, че управлението на слугите и вътрешния надзор на къщата трябва да се повери на сигурни хора и затова писа до управителя на Кардовилските земи и жена му, които бяха стари служители на нейния род, веднага да дойдат в Париж, където господин Дюпон ще изпълнява длъжността на иконом, а госпожа Дюпон ще държи ключовете от цялата къща.

Граф Монброн, стар приятел на бащата на госпожица Кардовил, доста умен старец и изключително търсен на времето човек, който имаше вкус към всякакъв вид изящност, посъветва Адриана да живее като княгиня и да си наеме кочияш. Той й препоръча господин дьо Бенвил, голям любител на коне, който се разори в Англия в Нюмаркет, в Дерби и при Татерсал и се принуди, както често става с някои джентълмени по тези земи, да стане кочияш, като по този начин честно препечелва хляба си и задоволява влечението си към конете. По годините си и според навика си да се облича добре, този кочияш беше достоен да придружава госпожица Кардовил и способен по-добре от всеки друг да се грижи за конюшнята и каретата. Той прие с радост тази длъжност и благодарение на вещите му грижи конете и каретата на госпожица Кардовил можеха да си съперничат с най-добрите в Париж.

Госпожица Кардовил отново нае предишните си прислужници: Ева, Жоржет и Флорин. Последната трябваше да бъде настанена на служба при госпожа Сен-Дизие, за да продължи шпионажа си и да съобщава всичко на настоятелката на манастира Света Богородица, но поради новата посока, която Родин даде на делото Ренепон, се реши, че ако е възможно Флорин трябва отново да се върне на служба при госпожица Кардовил. Това място даваше възможност на нещастницата да прави важни и грозни услуги на онези, които държаха съдбата й в ръцете си, и да извършва безсрамно предателство. За нещастие, всичко благоприятствуваше тази машинация. Както знаем, в една среща между Флорин и Гърбавото няколко дни след затварянето на госпожица Кардовил в лудницата на доктор Баление, увлечена от чувството си за разкаяние, Флорин даде полезни съвети в полза на интересите на своята господарка, като поръча на Гърбавото да каже на Агрикол да не предава книжата, намерени в скривалището на павилиона, а да ги повери лично на госпожица Кардовил. Щом по-късно Адриана научи всичко това от Гърбавото, почувствува още по-голямо доверие към Флорин, нае я отново едва ли не с признателност и я натовари с най-доверителната работа — да наглежда подготовката на къщата, която бе наела за жилище на Джалма.