Йожен Сю - Скитникът евреин

Кой би могъл да опише неизразимото спокойствие на това събуждане. Събуждането на тази красива и чиста душа, на това красиво и чисто тяло. Събуждането на непоквареното сърце и на недокоснатите момински гърди. Коя вяра, кое учение, каква формула, какъв религиозен символ, о, божествени Създателю, би осъществил по-съвършено идеята за твоята хармонична неописуема сила, ако не една млада девица, която се събужда в първото разпукване на красотата си, в цялата очарователност на свенливостта си, с която си я дарил, търсеща в своята мечтателна невинност тайната на онова небесно чувство, наречено любов, което си посял в нея, както във всички божии създания, о, Господи, ти, който си вечна любов и безкрайна благодат!

Обърканите мисли, които вълнуваха Адриана още със събуждането й, я поглъщаха все повече и повече. Тя сведе глава, красивата й ръка се отпусна върху постелката, после на лицето й се изписа трогателна загриженост. Най-горещото й желание вече бе изпълнено: тя живееше сама и независима. Но нейната сърдечна, чувствителна и трепетна до съвършенство натура чувствуваше, че Бог я е дарил с най-редките съкровища, не за да ги зарови в студеното, саможиво уединение. Тя предчувствуваше всичко велико и красиво, което любовта можеше да вдъхне на нея и на онзи, който щеше да бъде достоен за нея. Уверена в твърдостта и благородството на характера си, горда с примера, който щеше да даде на другите жени, знаейки, че ще я погледнат със завист, тя не се съмняваше в себе си. Не се боеше от лош избор, но се страхуваше, че не ще може да направи избора си, защото вкусът й беше много извисен. Дори да намереше своя идеал, тя имаше странни, но справедливи, необичайни, но умни възгледи за независимостта и достойнството, които, според нея, жената трябваше да опази пред мъжа. Тя категорично бе решила да не прави никакви отстъпки в това отношение и се питаше дали избраният от нея мъж щеше да приеме условията, нечуваните до този момент условия, които тя щеше да му постави.

Тя си представи всички възможни младежи, които биха могли да поискат ръката й и които бе виждала дотогава, и в същото време си спомни картината, за нещастие, твърде реалната картина на годениците, която Родин умело обрисува. С известна гордост си припомни насърченията, които този човек й бе дал не с намерение да я ласкае, а с цел да я застави да не се отклонява от изпълнението на един наистина възвишен, благороден и хубав план.

Свободното движение на мисълта й я отведе при Джалма. Преди всичко тя се радваше, че изпълни спрямо своя роднина с царска кръв дълга си за царско гостоприемство. Красивата девойка изобщо не мислеше да прави принца герой на своето бъдеще. Първо тя съвсем основателно смяташе, че този енергичен момък със страсти, ако не неукротими, то поне още неукротени, внезапно бе попаднал сред най-изтънченото цивилизовано общество и бе изложен на тежки изпитания и необичайни промени. Но госпожица Кардовил нямаше нищо мъжко и деспотично в характера си, затова не се грижеше да просвети полудивия, младеж. И въпреки съчувствието си и по-точно, именно поради съчувствието си към него, тя бе взела твърдото решение да не му се обажда два-три месеца. Освен това се бе зарекла, че ако Джалма разбере, че тя е негова роднина, да не го приема. Това означаваше, че тя иска, ако не да го подложи на изпитание, то поне да го остави напълно свободен в действията и желанията му, за да се освободи от първия порив на добрите си или лоши страсти. Но тя не смяташе да го остави без защита пред всички опасности на парижкия живот, затова тайно бе помолила граф дьо Монброн да запознае Джалма с най-отбраното парижко общество и да го напътствува със съветите и опитността си.

Господин дьо Монброн прие с огромно удоволствие молбата на госпожица Кардовил. Той каза, че с голяма радост ще пусне младия царски тигър в парижките салони и ще го сближи с цвета на парижките красавици.

— Що се отнася до мен, скъпи графе — каза тя на господин дьо Монброн със свойствената си откровеност, — решението ми е непоколебимо. Вие сам казахте какво впечатление ще направи на обществото появяването на принц Джалма, на този млад деветнадесетгодишен индиец, красив за чудо и приказ, горд и див като лъв слязъл от горите. Вие добавихте, че това е нещо ново и необичайно. Ето защо просветените красавици ще го преследват с такава страст, че аз се страхувам за него. Така че, скъпи графе, не ми се иска да показвам, че влизам в съревнование с толкова хубави госпожици и госпожи, които смело ще се хвърлят в ноктите на вашия млад тигър. Истината е, че се интересувам толкова много от него, защото той е мой роднина, защото е красив, защото е храбър и най-вече защото не е облечен по отвратителната европейска мода. Разбира се, тези качества са рядко срещани, но те не са достатъчни, за да ме накарат да променя мнението си поне засега. Освен това моят добър стар философ и нов приятел ми даде един съвет относно нашия индиец, който вие одобрихте, макар да не сте философ. За известно време да приемам гости у дома си, но да не ходя никъде. Това от една страна ще ми спести неудобството да се срещам със своя царствен роднина, а от друга страна ще ми помогне по-прецизно да подбера приятелите си. И тъй като къщата ми ще бъде превъзходна, положението ми — твърде странно, а при това хората ще подозират различни тайни около мен, които ще искат да разкрият, много любопитни жени и мъже ще ме посещават, и това, уверявам ви, безкрайно ще ме забавлява.