Йожен Сю - Скитникът евреин

— За мен ли? А защо се изплашихте за мен, скъпа приятелко?

— Не зная, госпожице, но такова беше първото ми чувство и този страх бе толкова непреодолим, че въпреки цялото доброжелателство на господин Родин към сестра ми, аз се изплаших.

— Странно нещо. Аз чудесно се ориентирам в хората, но в този случай… В края на краищата… — продължи Адриана след кратък размисъл — както и да е, но защо тъкмо днес съмненията ви прераснаха в увереност?

— Вчера отидох да занеса на сестра си Цефиза помощта, която господин Родин ми даде от името на едно човеколюбиво лице.

— Не намерих Цефиза у приятелката, която я бе подслонила. Помолих портиерката да каже на сестра ми, че днес сутринта пак ще отида, както и направих. Извинете ме, госпожице, ако разказвам много подробно.

— Говорете, говорете, скъпа.

— Момичето, което е прибрало сестра ми у дома си — каза Гърбавото свенливо, с наведени очи и изчервено от срам, — не води почтен живот. Един господин на име Дюмулен, с когото то много пъти се е веселило, казал на момичето истинското име на Родин, който държал в същата къща две стаи под наем и се представял за господин Карломан.

— Той ни каза за това в лудницата на господин Баление. При това, когато завчера стана дума за същото, той ми съобщи и причината, поради която трябва да държи това сиромашко жилище на толкова отдалечено място и аз бях принудена да я одобря.

— Както и да е, но вчера го е посетил абат д’Егрини.

— Абат д’Егрини! — възкликна госпожица Кардовил.

— Да, госпожице, и останал при Родин цели два часа.

— Сигурно са ви излъгали, скъпа.

— Ето какво научих, госпожице. Сутринта абат д’Егрини отишъл да се срещне с Родин, но не го намерил и оставил на портиерката името си, написано на листче, с думите: „Ще дойда пак след два часа.“ Момичето, за което ви споменах, видяло тази бележка. И тъй като всичко, свързано с Родин, му се струва доста тайнствено, то полюбопитствувало и изчакало абат д’Егрини при портиерката, за да види кога ще дойде. И наистина, след два часа той отново дошъл и намерил Родин в квартирата му.

— Не, не… — настръхна Адриана, — това не може да бъде. Тук има някаква грешка…

— Едва ли, госпожице. Тъй като знаех колко е важно да разбера истината, помолих момичето да ми опише приблизително как изглежда абат д’Егрини.

— И?

— То ми каза, че абатът е около четиридесетгодишен мъж, строен, висок, облечен скромно, но прилично. Очите му са сиви, много големи и с остър поглед, веждите му са гъсти, косата — кестенява, лицето му е голобрадо и с решителен израз.

— Така е, наистина — каза Адриана, макар че не й се искаше да вярва на ушите си. — Описанието е точно.

— Исках да събера колкото се може повече подробности — продължи Гърбавото — и попитах портиерката дали господин Родин и абат д’Егрини изглеждаха скарани на излизане. Тя ми каза, че не е забелязала подобно нещо и че абатът казал на Родин пред вратата: „Утре ще ти пиша, разбрахме се!“

— Боже мой, сънувам ли?! — хвана се за главата Адриана. — Не се съмнявам, че казвате истината, но нали господин Родин ви изпрати в къщата да отнесете помощта на сестра си, като по този начин се е изложил на опасността да видите тайната му среща с абат д’Егрини. Това е твърде глупава постъпка за един предател.

— И аз си помислих същото, госпожице. Но срещата между тези двама души ми се стори толкова опасна за вас, че се върнах много изплашена.

Чистосърдечните хора трудно могат да повярват в предателствата и колкото по-позорно е едно предателство, толкова повече те се съмняват в него. Такава беше и Адриана, въпреки че умееше да разсъждава трезво. Макар думите на Гърбавото да й направиха огромно впечатление, тя каза:

— Хайде, скъпа, нека не се страхуваме напразно, нека не избързваме, вярвайки на злото. Трябва да поразсъждаваме и да си спомним миналото. Господин Родин ме спаси от лудницата на доктор Баление. Пред очите ми се оплака от абат д’Егрини и със заплахите си накара настоятелката на манастира „Света Богородица“ да освободи дъщерите на маршал Симон. Успя да намери принц Джалма и изпълни последователно моите желания относно младия ми роднина. Дори и вчера ми даде много полезни съвети. Това е самата истина, нали?

— Разбира се, госпожице.

— Сега да обсъдим лошото. Да предположим, че господин Родин има отрицателни подбуди и се надява щедро да го възнаградим. Да, но досега той се показа напълно безкористен…

— И това е истина — отвърна Гърбавото, принудено като Адриана да отстъпи пред очевидното.