Йожен Сю - Скитникът евреин

— Часовете се нижат… Но ще дойде. Той държи на думата си.

— Той държи на думата си, Ваша светлост — повтори Фарингея утвърдително. — Когато преди три дни ви откри в онази къща, където се осъществяваха ужасните планове на онези нещастници и където ви бяха отнесли приспан, както приспаха и мен — бдителния ви, предан слуга, той ви каза: — Непознатият приятел, който проводи хора да ви намерят в Кардовилския замък, ме изпраща при вас, принце. Имайте доверие в мен и ме последвайте. За вас е приготвено подходящо жилище. — Той ви каза още, Ваша светлост да се съгласите да не напускате тази къща, докато не се върне, че това е от ваша полза и че след три дни пак ще се видите и тогава ще получите пълната си свобода. Ваша светлост прие и от три дни не сте излизали от къщата.

— И с нетърпение очаквам стареца — каза Джалма, — защото това усамотение ми омръзна. В Париж могат да се видят толкова интересни неща, особено… — Джалма не довърши и пак потъна в мечти. След малко той се обърна към Фарингея с ленив, капризен тон: — Говори ми.

— За какво да ви говоря, Ваша светлост?

— За каквото искаш — отвърна Джалма с нехайно презрение, вперил премрежените си от леност очи в тавана. — Мъчи ме една мисъл, искам да я разсея… Говори ми…

Фарингея хвърли изпитателен поглед към лицето на младия индиец, което беше позачервено.

— Ваша светлост — каза метисът, — сещам се каква е тази мисъл…

Джалма поклати глава, без да погледне удушвача. Фарингея продължи:

— Ваша светлост мисли за парижките жени…

— Замълчи, робе — каза Джалма и бързо се обърна настрана, сякаш бяха засегнали някаква болезнена за него тема.

Фарингея млъкна. След известно време Джалма захвърли наргилето, закри очите си с ръце и нетърпеливо продължи:

— Думите ти струват повече от мълчанието… Проклети да са мислите ми, проклет да е умът ми, който извиква тези призраци!

— Защо трябва да пропъждате тези призраци, Ваша светлост? Вие сте на деветнадесет години, цялото си юношество сте прекарал на война или в затвора и до ден-днешен сте останал целомъдрен като Гавриил — онзи християнски свещеник, с когото пътувахме.

Макар Фарингея да не наруши почтителното си поведение към принца, Джалма долови леката ирония на метиса, особено когато произнесе думата целомъдрен. Той му каза гордо и строго:

— Не искам тези просветени хора да ме смятат за дивак, както всъщност наричат всички нас, затова се гордея, че съм целомъдрен.

— Не ви разбирам, Ваша светлост.

— Предпочитам една чиста жена, каквато беше майка ми, когато се омъжи за баща ми. А тук, за да искаш от жената чистота, трябва да бъдеш целомъдрен като нея…

Фарингея не можа да скрие злобната си усмивка при този максимализъм.

— Защо се смееш, робе? — попита повелително младият принц.

— Ако един мъж от просветените, както ги нарича Ваша светлост, се ожени невинен, ще бъде подложен на присмех и презрение.

— Лъжеш, робе, ще бъде смешен само, ако се ожени за госпожица, която не е чиста като него.

— Тогава, Ваша светлост, вместо просто да му се присмиват, ще го унищожат с двойно по-жестоките си подигравки.

— Лъжеш, лъжеш… Но ако казваш истината, откъде знаеш това?

— Виждал съм парижанки в Ил-дьо-Франс и в Пондишери, Ваша светлост. Доста неща научих и по време на нашето пътуване. Докато вие разговаряхте с младия свещеник, аз разговарях с един млад офицер.

— Което означава, че образованите изискват от жените невинност, каквато самите те не притежават, както слугините от нашите хареми, така ли?

— Искат я толкова повече, колкото по-малко я притежават.

— Щом човек иска онова, което сам не дава, значи постъпва както господаря към роба си. Какво право има на това в подобни отношения?

— Правото, което си позволява онзи, който създава правото. И тук е както при нас, Ваша светлост.

— А жените как постъпват?

— Те помагат на годениците си да не стават много смешни пред очите на света, когато се женят за тях.

— А когато жената изневерява на мъжа си, убиват ли я? — попита Джалма и бързо се изправи, вперил искрящия си с мрачен огън поглед във Фарингея.

— Убиват я, Ваша светлост, както у нас. Убиват я, ако бъде заловена.

— Щом просветените са деспоти като нас, защо не затварят жените си, за да ги накарат да бъдат верни, каквито самите те не са?

— Защото са образовани, колкото дивите народи и диви колкото образованите, светли принце.

— Ако си прав, това е много жалко — каза замислено Джалма. После се поддаде на любимия си, донякъде тайнствен и символичен начин на изразяване и възторжено добави: — Да, робе, това ме натъжава… Капките небесна роса, смесени в чашката на цветето, приличат на две сърца, слети в девствена, чиста любов, на два огнени лъча, които създават неугасим пламък и вечни удоволствия за влюбените души, станали мъж и жена.