Йожен Сю - Скитникът евреин

— Простете ми, бащице.

Според обичая, който изискваше крайно почтително отношение на младите към старите, принцът понечи да хване ръката на Родин и да я поднесе към устните си, за да я целуне, но йезуитът не прие този жест на Джалма и се дръпна назад.

— За какво искате прошката ми, скъпи принце? — попита той Джалма.

— Бях унесен, когато влязохте и не ви посрещнах веднага. Моля, простете ми, бащице…

— Разбира се, че ви прощавам, скъпи принце. Но ако искате да си поговорим, върнете се на дивана и си вземете наргилето, щом това ви харесва.

Ала вместо да послуша Родин и отново да се излегне на дивана, според обичая си, Джалма седна на едно кресло, пренебрегвайки молбите на стареца с доброто сърце, както наричаше йезуита.

— Повярвайте ми, скъпи принце, много съжалявам, че се притеснявате и безпокоите — каза Родин. — Тук сте у дома си, както в сърцето на Индия, или поне ние бихме искали да се чувствувате като у дома си.

— Тук много неща ми напомнят за отечеството ми — рече Джалма. — Вашата доброта ми напомня за баща ми и за онзи, който го замести — добави младият индиец, имайки предвид маршал Симон, за чието пристигане умишлено не му бяха съобщили досега. След кратко мълчание принцът протегна ръка към Родин и продължи предано: — Когато сте при мен, аз съм щастлив.

— Разбирам защо се радвате, скъпи принце, защото идвам да ви освободя от заточението, да отворя клетката ви… Помолих ви да се подчините на това доброволно затворничество единствено във ваш интерес.

— Утре ще мога ли да изляза?

— Още днес, скъпи принце.

Джалма помисли малко и продължи:

— Сигурно имам приятели, щом се намирам в дворец, който не е мой, нали?

— Вие наистина имате приятели и то чудесни приятели — отвърна Родин.

Щом чу тези думи лицето на Джалма сякаш стана още по-красиво, по него се изписа чувство на огромна благодарност и големите му черни очи се насълзиха. След като отново направи пауза, принцът стана и каза прочувствено на Родин:

— Нека отидем…

— Къде, скъпи принце? — погледна го учудено Родин.

— Да благодаря на приятелите си. Чаках три дни, повече не мога.

— Потърпете, скъпи принце, потърпете… Трябва дълго да ви говоря за това. Бъдете така добър да седнете.

Джалма покорно се отпусна на креслото си. Родин продължи:

— Истината е, че имате приятели, по-точно един приятел. Многото приятели са рядкост.

— А вие?

— Прав сте. Това означава, че имате двама приятели. Единият, когото познавате, съм аз, а другият, за когото не знаете нищо, иска да остане непознат за вас…

— Защо?

— Защо ли? — смути се малко Родин. — Защото щастието, което изпитва, давайки ви доказателства за приятелството си, може да се осигури само чрез тази тайна.

— Защо човек трябва да се крие, когато извършва добро?

— Защото понякога доброто трябва да се крие.

— Аз ползувам услугите му, защо тогава той трябва да се крие от мен!

Непрекъснатите въпроси на младия принц явно пообъркаха Родин, но въпреки това той продължи:

— Казах ви и ви повтарям, скъпи принце, че ако вашият таен приятел се яви, той може да изложи на опасност спокойствието си.

— Ако разкрие, че той е мой приятел ли?

— Да, скъпи принце.

Лицето на Джалма веднага придоби израз на достойнство и тъга. Той гордо вдигна глава и строго каза:

— Този приятел се крие или защото се срамува, че е именно мой приятел, или защото се срамува от самия себе си. Аз приемам гостоприемство само от онзи, за когото съм достоен и който е достоен за мен. В обратен случай напускам тази къща.

Казвайки това, Джалма стана толкова решително, че Родин извика изплашен:

— Изслушайте ме, моля ви, скъпи принце… Позволете ми да отбележа, че много лесно се обиждате. Въпреки че се постарахме да ви напомним за вашето хубаво отечество, тук сме в центъра на Европа, в центъра на Франция, в центъра на Париж. Този факт трябва да ви накара да промените мнението си… Моля ви, изслушайте ме.

Въпреки че не познаваше нормите на поведение в обществото, Джалма имаше достатъчно здрав разум и чувство за справедливост, за да разбира от дума, особено ако му се струваше, че в това има смисъл. Думите на Родин го поуспокоиха. С вродената си скромност, с която почти винаги са надарени силните и великодушни натури, той отговори кротко:

— Имате право, бащице, вече не се намирам в отечеството си. Тук обичаите са други, ще помисля…

При цялата си хитрост и лукавство, Родин понякога изпадаше в недоумение от дивашките постъпки и неуправляемите идеи на младия индиец. Той много се изненада, когато видя отсъствуващото изражение на принца. След малко Джалма продължи спокойно, но непоколебимо: