Йожен Сю - Скитникът евреин

Индиецът наведе глава и постоя така, без да отговори. Родин се възползува от неговото двоумение и продължи:

— И аз бих могъл да ви кажа: принце, познавам враговете ви. Но тъй като се боя да не извършите някакво непростимо безумство, завинаги ще скрия имената им от вас. Но, кълна се, че ако уважаемата личност, която ви обича като син, сметне, че ще бъде правилно и полезно да ви ги кажа, ще го направя. Но докато тя не ми позволи, ще мълча.

Джалма изгледа Родин мрачно и страховито. В същия момент влезе Фарингея и каза на йезуита:

— Дошъл е един човек, който е ходил в дома ви. Носи писмо за вас. Казали му, че сте тук и той ви търси. Да приема ли писмото? Твърди, че е от абат д’Егрини…

— Разбира се — отговори Родин, — ако принцът позволи.

Джалма кимна с глава и Фарингея излезе.

— Извинете, скъпи принце. Тази сутрин очаквах едно много важно писмо. И тъй като много исках да се видя с вас, поръчах да го изпратят тук, ако пристигне.

След малко Фарингея се върна с писмото, предаде го на Родин и пак излезе.

Когато Фарингея излезе, Родин взе писмото от абат д’Егрини в едната си ръка, а с другата се направи, че търси нещо, първо в десния джоб на редингота си, после в задния джоб, после — в джобовете на панталоните си. Но като не намери нищо, сложи плика върху протритото си коляно и започна да се опипва навсякъде с две ръце и с натъжен, разтревожен поглед. Движенията на тази пантомима, разиграна съвсем простодушно, завършиха с възгласа:

— Боже мой, какво нещастие!

— Случило ли се е нещо? — попита Джалма, прекъсвайки мрачното си мълчание, в което бе потънал от известно време.

— Уви, скъпи принце, случило се е най-обикновеното нещо на този свят, твърде дребно, но крайно неприятно за мен. Или съм забравил, или съм изгубил очилата си. И тъй като в стаята е тъмно, а зрението ми от труд и от възрастта е отслабнало, не мога да прочета това писмо. А то е много важно, защото очакват моя бърз, кратък и категоричен отговор. С една дума — да или не. А времето лети, ужасно нещо. Ако можеше някой — продължи Родин, наблягайки на думите, за да направят впечатление на Джалма, — да ми направи услуга и да ми прочете… Но няма кой…, няма…

— Бащице — каза учтиво Джалма, — искате ли аз да ви прочета писмото? Щом свърша, веднага ще забравя съдържанието му.

— Вие ли? — извика Родин, сякаш се изплаши от това предложение. — Невъзможно е вие да прочетете това писмо…

— Извинете ме, бащице — кротко каза Джалма.

— Всъщност — каза сякаш на себе си Родин след кратък размисъл, — защо пък не? — После се обърна към индиеца и добави: — Наистина, ще ми направите ли тази услуга, скъпи принце? Не смеех да ви помоля… — сетне поднесе писмото на Джалма, който го прочете на глас.

Там пишеше следното:

„Тазсутрешното ви отиване в двореца Сен-Дизие, както ми съобщиха, трябва да се смята за ново настъпление от ваша страна.

Ето и последното ми предложение, за което ви известявам: може и то да се окаже безполезно както вчерашното, което ви направих в дома ви на улица «Клови».

След дългото и неприятно обяснение ви казах, че ще ви пиша. Удържам думата си и ето последното ми предложение.

Преди всичко, ще ви дам един съвет: пазете се… Ако упорствате и продължавате опасната борба, ще се изложите на опасността да ви намразят дори онези, които толкова се стараете да защитите. Разполагаме с безброй начини да ви компрометираме пред тях, като им разкрием плановете ви. Ще им докажем, че вие също участвувате в заговора, който сега искате да провалите не от великодушие, а от користолюбие.“

Макар Джалма да усещаше, че и най-дребния въпрос, отправен на Родин във връзка с това писмо, щеше да бъде истинско безразсъдство, не можа да се сдържи, четейки откъса от писмото, и обърна глава към йезуита.

— Боже мой — каза Родин, — и това се отнася за мен, за мен, както виждате, скъпи княже — и той посочи дрипите си. — Обвиняват ме в користолюбие.

— А кого закриляте?

— Кого закрилям ли? — отвърна Родин, правейки се, че се колебае дали да отговори. — Кого ли?… Ами…, ще ви кажа. Това са бедни хора, без всякакви средства, незначителни, но добродетелни, на чиято страна е правото в едно дело, което се опитват да разрешат. Те са застрашени от други много, много силни хора. За щастие, последните не са толкова известни, че да ги разкрия в полза на онези, които защитавам. Какво да ви кажа? Аз съм беден и слаб човек и естествено заставам на позицията на бедните и слабите… Но, моля ви, продължете…