Йожен Сю - Скитникът евреин

Тя погледна още веднъж принца, за да го принуди да отговори на сестринското й предложение, но срещна дивия му, горящ, втренчен в нея поглед и със страх, скръб и наранено честолюбие наведе очи и се зарадва, че бе предусетила крайната необходимост да държи и занапред Джалма далеч от себе си, защото пламенната му, прехласната натура я плашеше от пръв поглед. Адриана поиска да сложи край на мъчителната сцена и каза на Родин с тих, разтреперан глас:

— За Бога, господине, поговорете с принца, повторете му моите предложения. Не мога повече да остана тук — и понечи да се върне при Флорин.

Щом Адриана пристъпи, Джалма се спусна към нея със скок на тигър, чиято плячка са се опитали да отнемат. Изплашена от разпаленото лице на индиеца, красивата девойка се дръпна назад и изпищя. От писъка й Джалма дойде на себе си и си спомни всичко, което се случи. Тогава пребледнял от съжаление и срам, разтреперан, замаян, с плувнали в сълзи очи, със смутен и крайно отчаян израз той падна на колене пред Адриана, издигна към нея сключените си ръце и с кротък, умолителен и боязлив глас й каза:

— Останете, останете… Не ме оставяйте… толкова дълго ви чаках.

В молбата му имаше детинско чистосърдечие и покорство, които бяха напълно противоположни на неистовството, изплашило преди малко Адриана. Тя кимна на Флорин, приготви се да тръгне и отговори:

— Не мога да остана повече тук, принце.

— Но ще дойдете ли пак? — попита Джалма, едва сдържайки сълзите си. — Ще ви видя ли отново?

— О, не! Никога! — отвърна госпожица Кардовил с помръкнал глас.

След това, възползувайки се от изненадата, с която Джалма реагира на отговора й, Адриана бързо се изгуби зад един храсталак в зимната градина. В този момент, бързайки да застигне господарката си, Флорин мина покрай Родин и той тихичко й прошепна:

— Още утре трябва да си разчистим сметките с Гърбавото.

Без да му отговори, цялата разтреперана, Флорин изчезна зад дърветата.

Съсипан, смазан, с отпусната върху гърдите глава, Джалма все още стоеше на колене. По очарователното му лице не се виждаше нито гняв, нито ярост, нито скръб: той плачеше без глас.

Тогава Родин пристъпи към него и натъжено му каза.

— Уви, предвиждах това, което се случи и много се страхувах. Не исках да ви разкривам коя е благодетелката ви и дори ви казах, че е стара. Знаете ли, скъпи принце, защо направих така?

Джалма не отговори, отпусна ръце на коленете си и обърна към Родин мокрото си от сълзи лице.

— Знаех, че госпожица Кардовил е красавица и че момък на вашите години лесно се влюбва — продължи Родин — и исках да ви предпазя от това нещастие, защото вашата хубава покровителка обича един красив младеж от нашия град…

Щом чу това, Джалма притисна сърцето си с ръце, сякаш го бе пробол остър нож, извика от страшната болка, главата му се отметна назад и той падна безчувствен на дивана.

Родин го погледна с безразличие, изтри с лакът вехтата си шапка и на тръгване каза:

— Виж ти… Значи от това боли… Боли…

Вече бе девет часа вечерта. Разнесоха се ударите на часовника. Изнизваше се денят, в който госпожица Кардовил за пръв път се видя с Джалма. Пребледняла, разтревожена, трепереща, със свещ в ръка Флорин влезе в една простичко подредена, но много удобна спалня.

Тази стая бе в отделението, където живееше Гърбавото. Тя беше на приземния етаж и в нея се влизаше през две врати. Едната водеше към градината, а другата — към двора. От последната влизаха онези, които идваха да искат милостиня от Гърбавото. Отделението, което заемаше недъгавото момиче, се състоеше от преддверие, където просяците изчакваха да получат помощ, от салон, в който се изслушваха молбите и от една спалня, в която влезе неспокойната, изплашена дотолкова Флорин, че едва докосваше килима с обутите си в сатенени чехли крака. Тя почти не дишаше и се стряскаше и ослушваше при най-малкия шум.

Прислужницата остави свещта на камината, огледа бързо стаята, и се приближи до писалището от черно дърво, над което се издигаше красива библиотека, препълнена с книги. В едно от трите чекмеджета на библиотеката бе оставен ключ. Флорин ги претърси. В тях имаше различни молби за помощ и някои бележки, писани от Гърбавото. Но там тя не намери онова, което търсеше. Между библиотеката и масата имаше трикрил скрин. Флорин претърси и него, но напразно. Тя махна с ръка от яд и съжаление, поогледа се наоколо, поослуша се, зърна със свито сърце една ракла, претършува и нея, но пак безрезултатно. До леглото имаше малка вратичка, през която се влизаше в стаята за тоалет. Флорин влезе и тук и затърси най-напред в един голям гардероб, в който бяха окачени няколко черни рокли, ушити наскоро за Гърбавото по заповед на госпожица Кардовил, но отново напразно. Но като поразгледа добре дъното, забеляза едно старо малко ковчеже, покрито наполовина с някакво наметало и веднага го отвори. Там намери прилежно сгънати бедняшките вехти дрипи, с които бе облечена Гърбавото, когато влезе в този богат дом.