Йожен Сю - Скитникът евреин

— Боже мой, да се говорят такива неща на невежи хора — възмути се Гърбавото. — Това означава да се подстрекават към лоши постъпки.

— Точно това иска калугерът.

— Какво говориш?!

— Жителите от околността са враждебно настроени към работниците от фабриката, или ако не ги мразят, то им завиждат… И наистина, като ни гледат, че живеем заедно, че жилището ни е прилично, че храната ни е добра, че отоплението ни е отлично, че облеклото ни е топло, че сме задружни, весели, трудолюбиви, завистта им става още по-голяма от злобата на калугера и от подлите подстрекателства на някои нехранимайковци, за които чух, че са най-лошите работници на господин Трипо, нашия конкурент. Тези подстрекателства започнаха да дават плодовете си. Станаха няколко сблъсъка между нас и жителите от околността. Точно по времето на едно такова сбиване ме удариха с камък по главата…

— Тежка ли е раната ти, Агрикол? — попита разтревожено Гърбавото.

— Казах ти, че няма нищо страшно. Но неприятелите на господин Харди не се ограничиха само с проповедите си. Те употребиха и нещо много по-опасно!

— Какво?

— Аз, както и повечето мои другари, се отличихме по време на стрелбите през юли. Но сега по много причини не можем отново да грабнем оръжието. Истината е, че не всички са на това мнение. Ние никого не осъждаме, но си имаме свои представи и старият Симон, който е храбър като сина си и е най-големият патриот от всички, ни съветва и ръководи. Но от няколко дни около фабриката, в градината и в двора намираме възвания, в които за нас се казва: „Вие сте страхливци и егоисти, защото случайността ви изпрати добър господар, но оставате безучастни към нещастията на своите братя и не съдействувате за освобождаването им. Лекият живот ви прави безучастни.“

— Боже мой, каква злоба! — възкликна Гърбавото.

— Да, и за нещастие тези провокации започнаха да въздействуват върху мнозина от нашите млади работници. И понеже засягат благородните патриотични чувства, естествено е да получат отклик. Забелязват се наченки на конфликти и несъгласия помежду ни, а досега живеехме братски. Усеща се глухият кипеж на страстите. В някои от нас вместо първоначалната отзивчивост се появи студено недоверие. Аз съм сигурен, че тези злощастни възвания, хвърлени през стените на фабриката и посяли в нас семето на раздора, се разпространяват от хора на проповедника. Не мислиш ли, че всичко това, свързано с инцидента с младата жена, станал тази сутрин, доказва, че от известно време господин Харди си е спечелил много неприятели.

— И аз смятам, че нещата са много сериозни и че всичко това е толкова важно, че само господин Харди може да вземе някакво решение. Освен това мисля, че веднага щом се върне, ти трябва да поискаш разрешение да разговаряш с него и колкото и деликатно да е положението, да му разкажеш какво се е случило тази сутрин с младата жена.

— Точно това ме измъчва… Не се ли опасяваш, че може би ще си помисли, че искам да се ровя в тайните му?

— Ако не бяха проследили младата жена, щях да съм на същото мнение. Но са я проследили, тя е в опасност. Според мен, твой дълг е да съобщиш на господин Харди. Представи си, че тази жена е омъжена, а това е много вероятно. Причините господин Харди да научи не са малко.

— Права си, Гърбаво, ще послушам съвета ти и ще съобщя на господин Харди. Поговорихме за другите, а сега нека поговорим и за мен. Да, за мен, защото става дума за нещо, от което може би зависи щастието на живота ми — добави ковачът и озадачи Гърбавото. След кратко мълчание продължи: — Ти знаеш, че още от дете нищо не съм крил от теб, казвал съм ти всичко без изключение, нали?

— Да, Агрикол, така е — каза Гърбавото и подаде ръка на ковача, който я стисна сърдечно и продължи:

— Казах, че нищо не съм крил от теб, но всъщност излъгах, защото винаги съм крил интимните си чувства. Въпреки, че човек може да каже всичко на сестра си, има неща, за които не бива да се говори на едно достойно и честно момиче като теб…

— Благодаря ти, Агрикол, но вече съм го забелязала — отвърна Гърбавото, наведе очи и потисна болката, която усещаше.

— Но въпреки, че се бях зарекъл никога да не ти говоря за тези неща, аз си казах: ами ако ми се случи нещо много важно. С една дума, ако някой ден се влюбя така, че дори реша да се оженя… Тогава, както всеки най-напред казва на сестра си, а после на майка си и на баща си, и аз първо щях да поверя намерението си на теб, Гърбаво.

— Колко си добър, Агрикол.

— И решаващият момент настъпи… Безумно съм влюбен и смятам да се оженя.