Йожен Сю - Скитникът евреин

При тези думи нещастното недъгаво момиче сякаш се вкамени. Стори му се, че кръвта му спира и застива във вените. За няколко секунди тя мислеше, че умира. Сърцето й престана да тупти, почувствува как то се пръска, стопява и изчезва… Но зашеметена от внезапното вълнение, като мъчениците, които и в най-страшната болка намират сили да се усмихнат въпреки терзанията и от страх да не би да разкрие тайната на смешната си любов, тя прояви невероятна воля, повдигна глава, погледна вече успокоена ковача и твърдо му каза:

— Значи си влюбен сериозно…

— Да, Гърбаво, от четири дни насам не живея, по-точно живея само заради тази любов.

— Само от четири дни ли си влюбен?

— Не повече, но времето няма значение.

— А тя… хубава ли е?

— Тя е стройна, бяла като сняг, очите й са сини, големи, кротки и добри като твоите.

— Ласкаеш ме, Агрикол.

— Не, не, всъщност лаская Анжел. Така се казва тя. Колко хубаво име, нали, Гърбаво?

— Много хубаво име — каза момичето със свито сърце, сравнявайки го с прякора Гърбавото, както го наричаше и Агрикол, без да се замисля. Тя все така спокойно продължи: — Анжел…, прекрасно име, наистина.

— Представи си сега, че името й съответствува не само на лицето й, но и на сърцето й, което, поне на мен така ми се струва, може да се сравни с твоето.

— Очите й като моите, сърцето й като моето… Възможно ли е да си приличаме толкова много? — попита Гърбавото.

Агрикол не забеляза отчаяната ирония в думите й и продължи с искрена нежност:

— Можеш ли да допуснеш, че щях да се поддам на страстната любов, ако онази, която обичам не прилича на теб и по характер, и по сърце, и по ум?

— Стига, братко… — засмя се Гърбавото пряко сили, — както виждам, днес те избива на подигравки. Къде се запозна с това хубаво момиче?

— Тя е сестра на един мой другар. Майка й се грижи за дрехите на всички работници. Тази година имаше нужда от помощничка и тъй като според традициите на нашата общност предпочитаме да вземаме на работа роднините на нашите работници, госпожа Бертан писа на дъщеря си да дойде от Лил, където живееше при една своя леля. От пет дни е при нас. Цели три часа разговарях с нея, с майка й и с брат й. Сърцето ми щеше да се пръсне. На другия и по-другия ден се почувствувах още по-зле. А сега съм полудял. Окончателно реших да се оженя…, ако ти си съгласна. Виждам, че това, което ти говоря, те изненадва, но всичко зависи от теб. Ще поискам разрешение от майка си и баща си, едва след като чуя твоето мнение.

— Не те разбирам, Агрикол.

— Знаеш какво доверие имам в изумителния инстинкт на сърцето ти. Много пъти си ми казвала: „Агрикол, пази се от този, обичай онзи, вярвай на еди-кого си…“ и никога не си се лъгала. Искам и в този случай да ми направиш същата услуга. Ще помоля госпожица Кардовил да те освободи и ще те заведа във фабриката. Казах на госпожа Бертан и на дъщеря й, че си като моя сестра и че много те обичам. От впечатлението, което ще ти направи Анжел зависи и моето решение. Може би това е детинщина и суеверие от моя страна, но какво да се прави, такъв съм.

— Добре — отвърна Гърбавото твърдо, — ще дойда да видя Анжел и ще ти кажа какво мисля, разбира се, съвсем искрено.

— Сигурен съм. А кога ще дойдеш?

— Трябва да попитам госпожица Кардовил кога няма да съм й необходима и ще ти съобщя.

— Благодаря ти, Гърбаво — засмя се Агрикол и добави сърдечно. — И да си вземеш най-проницателния ум и най-празничното настроение…

— Не се шегувай, братко… — каза тъжно Гърбавото. — Нещата са много сериозни. Става дума за щастието ти.

В този момент на вратата тихичко се почука.

— Госпожицата ви моли да отидете при нея, ако сте свободна — каза Флорин на Гърбавото.

— Ще почакаш ли малко, Агрикол? Ще попитам госпожица Кардовил, кога ще ме освободи и ще дойда да ти кажа.

Гърбавото излезе, а в стаята останаха Агрикол и Флорин.

— Много ми се искаше още днес да благодаря на госпожица Кардовил, — каза Агрикол, — но се боя, че ще й досаждам.

— Госпожицата е малко неразположена — отвърна Флорин — и днес не приема никого, господине. Но съм сигурна, че щом се пооправи, ще й бъде много приятно да ви види.

Гърбавото се върна и каза на Агрикол:

— Ако дойдеш да ме вземеш утре към три часа, ще отидем във фабриката и вечерта пак ще ме доведеш. Така няма да изгубим целия ден.

— Значи утре, в три часа.

— До утре в три часа, Агрикол.

— Сбогом, Гърбаво.

— Сбогом, Агрикол.

Същия ден вечерта, когато всичко в двореца утихна, Гърбавото остана при госпожица Кардовил до десет часа, после се върна в спалнята си, заключи вратата и, останала насаме, падна на колене пред креслото и потъна в сълзи. Нещастната девойка дълго, дълго плака. Когато се изтощи, избърса очите си, отиде до писалището, извади тетрадката с ръкописа, която Флорин бе разглеждала предишната вечер, и писа в продължение на един час.