Йожен Сю - Скитникът евреин

Джалма все повече се трогваше от портрета, който Родин рисуваше. Очите му блестяха, страните му поруменяха, сърцето му туптеше от възторг.

— Вие имате изумително сърце! — каза Родин и отново пристъпи към завесата. — Приятно ми е да виждам, че красивата ви душа се отразява на хубавото ви лице, докато слушате описанието на непознатата ви покровителка. Тя наистина е достойна за почитта, която внушават благородните и възвишени натури.

— Вярвам ви — каза замечтан Джалма. — Сърцето ми е обзето от смут и почуда, защото майка ми е мъртва, но такава жена съществува.

— Да, съществува за утеха на тъжните, за гордост на своя пол, за тържеството на истината и порицаването на лъжата. Никога лъжата или притворството не са засенчили светлата й, смела като сабята на рицар искреност… Преди няколко дни тази благородна жена ми каза превъзходни думи, които никога в живота си няма да забравя: „Господине, щом изпитвам подозрение към някого, когото обичам и почитам…“

Родин не успя да довърши. Завесата се разклати толкова силно от външната страна, че пружината й се счупи и за голямо учудване на Джалма пред очите на принца се появи госпожица Кардовил.

Пелерината й се бе смъкнала от раменете и в бързината час по-скоро да влезе шапката й с развързани ленти бе паднала. Тъй като излезе непредвидено от дома си, тя едва успя да прикрие с едно наметало пищното си облекло, което често обличаше вкъщи. Сега цялата й красота блесна сред листака и цветята пред изумения поглед на Джалма, който мислеше, че сънува. Със сключени ръце, с разширени, втренчени очи, малко поприведен сякаш за молитва, принцът застина като вкаменен. Госпожица Кардовил, поруменяла от вълнение, стоеше на прага на вратата към зимната градина.

Всичко това се случи само за миг. Щом завесата се вдигна, Родин извика с престорена изненада.

— Вие сте тук, госпожице?

— Да, господине — каза с неузнаваем глас Адриана, — дойдох да довърша предложението, което започнахте. Вече ви казах, че ако някой събуди подозрения в мен, веднага му го казвам. И така признавам, че днес наруших правилата на честността. Дойдох да ви подслушвам, тъкмо когато отговорът ви до абат д’Егрини ми даде доказателство за предаността и искреността ви към мен. Аз се усъмних във вас тъкмо когато вие възхвалявахте откровеността ми. За пръв път в живота си се унизих дотам, че да прибягна до лукавство. Заслужих наказанието си и ще го изтърпя. Длъжна съм да ви дам удовлетворение и вие ще го получите. Трябва да ви поискам извинение и аз ви го искам. — След това Адриана се обърна към Джалма и добави: — Принце, вече няма нужда от тайни. Аз съм госпожица Кардовил, вашата роднина и надявам се, че ще приемете гостоприемството от една сестра, както го приехте от една майка.

Джалма не отговори. Той стоеше като омагьосан пред неочакваното явление, което надминаваше най-необузданите, най-прелъстителните видения на неговите сънища. Усещаше някакво упоение, което възпираше мисълта, разсъжденията и съсредоточаваше цялото му същество в зрението. И както неутолимата жажда не може да се угаси отведнъж, така и пламналият поглед на индиеца изпиваше ненаситно цялото съвършенство на тази красива девойка.

И наистина, никога на едно и също място не бяха попадали две толкова богоподобни и прекрасни създания. Адриана и Джалма бяха идеал за женска и мъжка красота. Сякаш съдбата и Провидението имаха пръст в сближаването на тези две млади и буйни, великодушни и страстни, мъжествени и възвишени същества, които сякаш по чудо вече познаваха взаимно цялата си нравственост, още преди да се видят. От думите на Родин Джалма почувствува, че в сърцето му се заражда нежно възхищение от благородните и великодушни качества на непознатата си благодетелка, която откри в лицето на госпожица Кардовил. От своя страна Адриана също бе развълнувана от разговора, който дочу между Джалма и Родин, защото той й разкри благородството на душата, деликатната доброта на сърцето и страшната избухливост на характера си. При това тя не можа да скрие изненадата си, достигаща до захлас пред изумителната красота на принца, която премина в странно, болезнено чувство, разтърсило цялото й същество, когато очите й се срещнаха с очите на Джалма. Затова смутена, объркана и наранена от това усещане, което проклинаше, мъчейки се да го потисне в себе си, тя се обърна към Родин и започна да се извинява, че го е заподозряла. Но упоритото мълчание на индиеца още повече засили душевните терзания на красивата девойка.