Йожен Сю - Скитникът евреин

— Вие искате да заместите майка им, госпожице, за което ви благодаря от сърце и от мое и от тяхно име — отговори Дагоберт. — Но понеже урокът беше много тежък, ще ви моля да не оставяте вратата на стаята им отворена ни денем, ни нощем. А ако излизат с вас, ще ми позволите да ви следвам отблизо, без да ви изпускам от очи, както би сторил Сърдитко, който се оказа по-добър пазач от мене. Щом си дойде маршалът, а това ще стане скоро, стражата ще се вдигне… Дай Боже, да побърза!

— Да — каза Родин твърдо, — дай Боже да си дойде по-скоро, защото ще трябва да потърси сметка от абат д’Егрини за преследването на дъщерите му. А освен това маршалът не знае всичко.

— Страхувате ли се за злодея? — попита Дагоберт, който си мислеше, че маркизът може би скоро ще се срещне с маршала.

— Няма какво да се боя за малодушните и предателите — отвърна Родин. — И когато си дойде маршалът… — Йезуитът прекъсна думите си и след малко продължи. — Когато маршалът ми направи честта да ме изслуша, ще разбере, че неговите най-скъпи приятели, както и той, са преследвани най-безмилостно от омразата на един толкова опасен човек, какъвто е абат д’Дегрини.

— Как така? — учуди се Дагоберт.

— Но, боже мой, самият вие сте пример за това, което казах — отвърна Родин.

— Аз?…

— Да не мислите, че станалото в гостилницата „Белия сокол“ е някаква случайност?

— Кой ви е разказал това? — попита Дагоберт смутен.

— Или щяхте да приемете предизвикателството на Морок — продължи йезуитът, без да отговори на Дагоберт — и да попаднете в клопка, или ако го отблъснехте, щяха да ви затворят, защото нямате паспорт, както и ви арестуваха и затвориха като някакъв нехранимайко заедно със сирачетата… Сега знаете ли с каква цел бе всичко това? За да ви попречат да стигнете тук на 13 февруари.

— Колкото повече ви слушам, господине — намеси се Адриана, — толкова повече ме плашат средствата, с които си служи абат д’Егрини. Ако думите ви не будеха безгранично доверие…

— Щяхте да се усъмните в тях, госпожице, нали? — каза Дагоберт. — И на мен не ми се вярва, че колкото и да е лош, този отстъпник ще се съюзи с един звероукротител от Саксония. После, откъде ще знае, че аз и децата ще минем през Лайпциг? Това не може да бъде, драги ми господине.

— Наистина, господине — поде Адриана, — страх ме е да не би вашата справедлива омраза към абат д’Егрини да ви заблуждава и затова да му приписвате неограничена сила.

Като погледна Адриана и Дагоберт със съжаление Родин попита:

— Тогава как щеше да попадне вашият кръст в ръцете на абат д’Егрини, ако той нямаше връзка с Морок?

— Наистина, господине — каза Дагоберт — от радост не ми дойде наум да помисля за това как моят кръст попадна в ръцете ви?

— Виждате ли, че абат д’Егрини е имал контакти в Лайпциг, за които вие и госпожицата изглежда се съмнявате?

— Но как така моят кръст стигна в Париж и попадна във ваши ръце?

— Кажете ми, не ви ли арестуваха в Лайпциг, защото нямахте паспорт?

— Да, но така и не можах да разбера как изчезнаха паспортът и парите ми. Мислех, че съм ги изгубил по пътя.

Тогава Родин рече:

— Открадна ви ги в странноприемницата „Белият сокол“ някои си Голиат, един от верните слуги на Морок, който изпрати на абат д’Егрини и паспорта и кръста, за да му докаже, че е успял да изпълни заповедите му, които се отнасяха до сирачетата и до самия вас. Завчера напипах ключа на тази мрежа: в книжата на абат д’Егрини се намираха и кръстът и паспортът, вързопът беше голям, ако го вземех щеше да забележи. Но надявайки се, че ще се видим тази сутрин и знаейки как един войник почита императорския кръст, не се подвоумих: сложих го в пазвата си и реших преди всичко да върна кръста на притежателя му.

— По-добро нещо от това не можехте и да сторите — каза Адриана — и тъй като съчувствам на Дагоберт, лично ви благодаря. — И като помълча малко продължи: — Но, кажете ми, с каква ужасна сила разполага абат д’Егрини, та да може да има и в чужда страна толкова обширни и странни връзки?

— Мълчете! — почти извика Родин и уплашено взе да се озърта наоколо. — Мълчете… мълчете! — повтори и потрети той. В името на бога, не ме питайте за това!

Госпожица Кардовил, която бе силно учудена от факта, че Родин толкова се изплаши, когато го попита за странната сила на абат д’Егрин, се обърна към него:

— Господине, какво толкова учудващо и смущаващо има във въпроса ми?