Йожен Сю - Скитникът евреин

Родин замълча, огледа се крадешком и чак след това отговори с престорено неспокойство:

— Моля ви, госпожице, не ми задавайте повече този опасен въпрос, защото както се казва понякога и „стените имат уши“.

Адриана и Дагоберт се спогледаха още по-учудени.

Гърбавото, подвластно на вътрешните си чувства, продължаваше да изпитва непреодолимо недоверие към Родин. Макар че я плашеше, тя се опитваше да го наблюдава незабелязано и някак си да проникне в тайнствените му мисли. Точно в един такъв момент йезуитът срещна неспокойният поглед на Гърбавото. Кимна й леко усмихнат, което силно я смути и я принуди да наведе засрамено очи.

— Скъпа госпожице — продължи мисълта си Родин, обръщайки се отново към Адриана, — не ме питайте повече за силата на абат д’Егрини.

— Но аз искам да разбера, защо толкова се колебаете да ми отговорите? Страх ли ви е от нещо?

— Скъпа госпожице — изрече Родин обзет от ужас, — тези хора са толкова силни и омразата им е така страшна!

— Успокойте се, господине. Отлично знаете, колко съм ви задължена и никога няма да ви лиша от подкрепата си.

Родин изглеждаше малко засегнат от тези думи.

— Нима аз се страхувам за себе си? Моята личност в случая не е от значение. По-скоро се тревожа за вас, за маршал Симон, за хората от вашия род… Затова още веднъж ви моля да не ме питате, защото, помнете това — има тайни, които са опасни за тези, които ги знаят…

— В такъв случай, господине, не е ли по-добре човек да знае за опасностите, които могат да го сполетят?

— Когато човек има сведения за движението и силите на неприятеля си, той може по-сигурно да се защитава — намеси се Дагоберт. — За предпочитание е да бъдеш нападнат в лице, а не тайно, през нощта.

— Освен това, вярвам, че разбирате това — допълни Адриана, — казаното дотук засилва моето безпокойство…

Йезуитът направи усилие да покаже голямата вътрешна борба, на която е подложен:

— Съжалявам наистина, че трудно разбирате думите ми… Това ме принуждава да открия пред вас неща, които би било по-добре да не знаете…

— За Бога говорете по-бързо — прекъсна го Адриана.

Родин заговорнически се обърна към всички присъствуващи.

— Никога ли досега не сте чували да се говори за едно силно братство, чиято мрежа се простира над цялата земя и има свои членове във всички среди на обществото… Не сте ли чували, че дори тайните на царе и правителства са му известни? Това е всесилно общество, което с една-единствена дума поставя своите хора на най-високите постове в различните йерархии и пак само с една дума може да ги запрати в калта…

— Господи! За какво Общество говорите!? Думите ви са странни и непонятни…

— Учудва ме вашата неосведоменост, госпожице.

— Какво толкова учудващо има?

— Защото дълго време вие живеете у своя роднина, където често сте виждали абат д’Егрини.

— Вярно е, че съм живяла у госпожа Сен-Дизие, но контактите ми с нея бяха нищожни, тъй като изпитвам към нея силна неприязън.

— Може би сте права, защото би трябвало да се сетя, че именно там навярно е било спазвано строго мълчание за това Общество. Още повече, като се има предвид факта, че именно благодарение на Обществото госпожа Сен-Дизие се бе ползвала с голямо влияние по време на последното царство… Трябва да знаете също така, че благодарение на същото това Общество абат д’Егрини е толкова опасен човек. Благодарение на него той може да достигне обекта на своето преследване независимо от това дали се намира в Сибир, Индия или Американските планини. Можете да ми вярвате напълно, защото преди няколко дни, когато преглеждах книжата на д’Егрини, открих сред тях неоспорими доказателства, че именно той е човекът, който ръководи тук това Общество.

— Но как се казва това Общество, господине? — попита Адриана.

— Името ли… Ами…

— Да, името — нетърпеливо повтори Адриана. Не по-малко бяха напрегнати Дагоберт и Гърбавото.

Родин се огледа и направи знак на всички да се приближат до него, след което почти шепнешком изрече:

— Името му е… Исусово общество.

— Йезуитите! — почти извика госпожица Кардовил, която не можа да се въздържи и силно се изсмя. От цялата тайнствена сцена, която бе разиграл Родин, тя очакваше, че ще узнае нещо наистина страшно… Адриана отново се засмя.

— Йезуитите съществуват само в книгите. Те може и да са били някога страшни, но това не означава, че днес трябва да приписваме тяхната сила и влияние на госпожа Сен-Дизие и на господин д’Егрини. Ако това поне малко е вярно, то напълно разбирам моето неприязнено отношение към тях.