Йожен Сю - Скитникът евреин

— Именно това целят хората от Обществото, за да направят живота ви несигурен и злочест. Затова ви моля, скъпа моя, както и вас, достойни войнико — не се доверявайте лекомислено. Пазете се от демонстративната доброжелателност. Вслушайте се и вие в съвета ми — обърна се той към Гърбавото, — бъдете нащрек, дори когато почивате след уморителния ден.

— Но аз, господине, нямам причини да се боя…

— Нямаш ли? Нима не обичаш нежно госпожица Адриана, която е твоя покровителка? Нали точно ти й се притече на помощ? Нали пак ти си посестрима на сина на този войник, смелия Агрикол? Не са ли напълно достатъчни тези неща, за да предизвикат омразата на Обществото? Не мисли, скъпа, че преувеличавам. Анализирайте всичко, което изброих и сами ще се убедите в надвисналата опасност. Спомнете си за разговора ми с маршал Симон, когато му припомних инцидента със затварянето в Лайпциг. На самата теб, скъпо дете, се случиха странни на пръв поглед неща, като довеждането ти тук, против всички закони, в нарушение на гражданското право и свободата на личността. Нали разбираш сега, че нямам склонност към преувеличаване?… Именно в това е силата на Обществото. Затова ви моля всички да бъдете бдителни. Обръщайте се към мен за всеки незначителен случай, който ви се е сторил подозрителен. Макар и само за няколко дни вече успях да опозная коварството, хитростите и похватите на тези хора и ще мога да ви защитя.

— В такъв случай, господине — обърна се към него госпожица Кардовил, — като отказвате да приемете моята признателност, не бихте ли се съгласили да станете мой съветник?

Според тактиката, към която винаги са се придържали синовете на Лойола, те ту отричат своето съществуване, за да се укрият от вражи погледи, ту обявяват на всеослушание голямата сила и жизненост на своето братство, за да поддържат страхът у по-слабите хора.

Когато управителят на Кардовилската земя отвори дума за съществуването на йезуитите, Родин му се присмя в очите, а днес, по време на този разговор той се стремеше да всее смут в мислите на младата госпожица Кардовил. Именно на тези малки зрънца съмнение той разчиташе за осъществяване на зловещите си бъдещи планове.

Гърбавото не преставаше да се страхува от Родин. Въпреки това, след всичко което днес чу, след смелото му разкриване съществуването на тайното и страшно Общество, младата работничка повярва на искреността на йезуита. Без да подозира, че той самият е член на това Общество, тя му бе благодарна за сведенията и съветите, които той така щедро даряваше днес. Родин улови притаения й поглед и побърза да затвърди извоюваните позиции пред Гърбавото, която доскоро се отнасяше с недоверие към всяка негова дума. Йезуитът се направи, че е забравил нещо много важно и артистично се плесна по челото:

— Боже, щях да забравя. — Той се обърна към Гърбавото и попита внимателно: — Знаете ли, скъпа дъще, къде е сега сестра ви?

Смутена от този неочакван въпрос Гърбавото се изчерви, като преди да отговори за един миг си припомни последната си среща с Вакханалната царица.

— Добре, добре, скъпа, знам, че води тежък живот — продължи Родин, — но обещах на една нейна приятелка, че ще й занеса малък подарък. Обърнах се към един благороден човек и той ми даде това.

Родин извади от джоба си малко пакетче и го подаде на Гърбавото, в чиито очи срамежливо проблясваха сълзи.

— Вие имате нещастна сестра, а аз не знам нищо за това? — учудено възкликна Адриана. — Защо сте скрили от мен?

— Не я корете… — намеси се Родин, — защото тя самата не знае, че сестра и е в трудно положение. Освен това, гордостта й не й позволява да се обърне към вас във връзка със сестра си. — Понеже госпожица Кардовил продължаваше да гледа Родин с недоумяващ поглед той се обърна към Гърбавото: — Не е ли така, скъпа моя?

— Да, господине… — едва промълви младата работничка и наведе засрамена глава. — Но къде видяхте сестра ми и кой ви каза, че е в трудно положение?

Родин се усмихна покровителствено:

— Много време ще е необходимо, за да ви разкажа всичко, скъпа. По-добре ще направите, ако отидете колкото е възможно по-скоро на улица „Клюви“, в къщата на търговката. Съобщете, че идвате от мое име и ще научите за сестра си всичко, от което се интересувате. След като ви срещнат с нея, посъветвайте я да бъде търпелива и постоянна в решението си, което значи, че и занапред ще има кой да се грижи за нея…

Тази новина още повече смути Гърбавото, но точно когато понечи да зададе следващия си въпрос, вратата на стаята се отвори и в рамката й застана господин дьо Жернанд. Лицето на съдебния чиновник бе сериозно и дори опечалено.