Йожен Сю - Скитникът евреин

След като изслуша тези думи на госпожица Кардовил, Родин я прекъсна внимателно, дори с известна важност:

— Вашето пренебрежение, скъпа госпожице, ме плаши. Би трябвало да приемате миналото като знак за бъдещето и тогава навярно щяхте да си отговорите на въпроса, защо именно върху вас се изсипа въздействието на това Общество.

— Върху мен ли? — попита Адриана все още смеейки се, но в гласа й се долавяше известно безпокойство.

— Да, върху вас…

— И какви са доказателствата, ако смея да попитам?

— Наистина ли сте толкова наивна? Спомнете си кои ви затвориха в болницата заради „психическото“ ви разстройство. Трябва ли да ви убеждавам, че господарят на този дом е един от най-преданите служители на Обществото. Като такъв той естествено, е сляпо оръдие в ръцете на господин д’Егрини!

— За доктор Балини ли говорите? — попита вече съвсем сериозно Адриана.

— Да, именно той е оръдие на страшния водач д’Егрини! Личните си качества и умения той използва в коварни планове, но трябва да му се признае, че е природно надарен човек. Затова ще ви дам съвет, след нашия днешен разговор всички вие бъдете особено наблюдателни към неговите действия, защото съм сигурен, че той не смята все още въпроса за наследството за приключен. Бъдете готови за нови преследвания, които без съмнение ще бъдат по-различни от досегашните, но навярно по-опасни…

— Благодаря ви за предупреждението, приятелю — изрече Дагоберт развълнувано. — Надявам се, че ще бъдете с нас.

— Надценявате ме, но колкото и малки да са възможностите ми, винаги можете да разчитате на тях, защото сте честни хора — отвърна Родин.

— Сега чак си обяснявам — замислено проговори Адриана, — голямото влияние на моята роднина Сен-Дизие върху околните. Отдавах всичко на връзките й с влиятелни хора. Дори допусках, че и тя като абат д’Егрини е една участничка в долни интриги, за които вярата е била само прикритие, но чак такива неща…

— Колко много все още не знаете! — започна отново Родин. — Дори не сте забелязали, че следят всяка ваша стъпка чрез подставени лица. Проследено е всяко ваше действие. Действията им са предпазливи, внимателни, обмисляни стотици пъти. Така започват с финото ласкателство и стигат до откритите заплахи. Така успяват да упражнят властта си над вас, без вие да усещате това.

Думите на Родин бяха толкова убедителни, че Адриана се уплаши, но бързо се съвзе от своята моментна слабост:

— Не се съмнявам във вашата искреност, но… трудно ще повярвам в съществуването на такава адска сила. Продължавам да твърдя, че това е било възможно вероятно преди доста години, но днес… И слава Богу, че тия славолюбиви свещеници са изчезнали завинаги.

— Да, така е, изчезнали са, но защото умеят да се разпръскват във всички случаи, когато това им е необходимо, но точно тогава са най-опасни, защото недоверието на хората към тях отслабва. А всъщност те бдят в мрака. Повярвайте, госпожице, това са хитри и коварни хора! Дълго време, още преди да разбера за абат д’Егрини, аз изучавах историята на това Общество. Ще ви обземе истински ужас, ако разберете с какви средства си служат. Разберете, че истинският им нрав и цели са прикрити зад изтънчена вежливост и внимание… — В този момент Родин погледна към Гърбавото, но понеже Адриана не схвана мълчаливия намек, той продължи: — Щом сте се озовали на пътя им трябва да станете изключително внимателна. Не се доверявайте на кротки думи и комплименти, на благородна привързаност и най-нежна преданост, дори да идва от страна на най-близките ви приятели. Преоценете доверието към своите приятели.

— Но това е прекалено! — отвърна остро Адриана. — Мисля, че пресилвате нещата. Не е възможно съществуването на предателство в такива размери сред близки хора…

— Съдете сама, скъпа госпожице: та именно ваш роднина, господин Харди, който се отличава с великодушно и широко сърце, стана жертва на такова предателство… Освен това, знаете ли какво пише в завещанието си един от вашите дядовци? Черно на бяло съобщава, че смъртта му е следствие омразата на тези хора. Днес, сто и петдесет години по-късно, неговите потомци отново са преследвани от Обществото.

— Това звучи наистина ужасно, но нима няма сили, които биха могли да се противопоставят на тази жестокост?

— Благоразумието, скъпа госпожице, благоразумието и задълбоченото проучване на всички, които са в кръга около вас — това е най-доброто оръжие.

— Но как е възможно да се живее с постоянни подозрения и недоверие?!