Йожен Сю - Скитникът евреин

— Ако принцът дойде да живее в моя дворец, бих споделила вашето мнение. От съседството с леля ми той ще научи всичко. И този мой страх е една от причините, които ме карат да се откажа от първоначалния си план. Но сега принцът ще живее в доста отдалечено от нас жилище на „Бяла улица“. Кой ще му съобщи за онова, което не трябва да знае? Един от старите ми приятели господин Норвал, вие, господине, и тази добра девойка — и тя посочи Гърбавото, — това са хората, които знаят моята тайна. Уверена съм, че всички сте благоразумни. Следователно тайната ще бъде запазена напълно. Впрочем, утре ще говорим по-подробно за тази работа. Най-напред трябва да успеете да намерите нещастния млад принц.

Макар, че Родин се ядоса много за ненадейното решение на Адриана относно настаняването на принц Джалма, той се овладя и отговори:

— Съвестно ще изпълня желанието ви, драга моя госпожице, и ако позволявате, утре ще дойда да ви дам отчет за онова, което благоволихте да определите преди малко като моя задача, дадена от Провидението.

— Тогава утре ще се видим. Ще ви очаквам с нетърпение, каза Адариана. — Позволете ми винаги да разчитам на вас, както и вие от днес можете да разчитате на мене. Ще трябва да бъдете снизходителен, защото предвиждам, че ще искам още много съвети, много услуги, а след като ви дължа толкова…

— Никога няма да ми бъдете длъжница, скъпа госпожице. Никога — каза Родин и след като се поклони на Адриана, бавно тръгна към вратата.

Тъкмо се канеше да излезе, когато пред него се изправи Дагоберт.

— Най-сетне, залових единия… — извика войникът и здраво хвана йезуита за яката.

Когато госпожица Кардовил видя, че Дагоберт хваща Родин за шията грубо и здраво, пристъпи няколко крачки към войника и извика уплашено:

— За бога, господине… какво правите?

— Какво правя ли? — отговори троснато войникът, без да изпуска Родин и се обърна към Адриана, която не познаваше. — Възползувам се от случая да удуша един нещастник от бандата на предателя, ако не ми кажете къде са моите клети дечица.

— Ще ме удушите… — пресипнало промълви йезуитът, като се мъчеше да се отскубне от ръцете на войника.

— Къде са сирачетата, щом ги няма тук? Защо не ми отговарят? — извика Дагоберт гръмогласно.

— Помогнете ми! — на свой ред извика Родин.

— Ах! Ужасно! — прошепна Адриана и пребледняла, разтреперана, с умолително сключени ръце се обърна към Дагоберт:

— Милост, господине! Изслушайте ме! Чуйте го!

— Господин Дагоберт — намеси се Гърбавото и се втурна да възпре със слабите си ръце войника. — Това е госпожица Кардовил — посочи му тя Адриана. — Не вършете насилие пред нея! И преди всичко вие се лъжете…

Като чу името на госпожица Кардовил, благодетелката на сина му, войникът бързо се обърна към нея и пусна Родин, който почервенял от гняв и от задушаване побърза да оправи яката и вратовръзката си.

— Прощавайте, госпожице — каза Дагобер, като пристъпи към Адриана, която още беше бледа от страх. — Не знаех, че сте вие и неволно се подадох на гнева си при ненадейната среща с този човек.

— Боже мой, какво имате против този господин? — възкликна Адриана. — Да бяхте ме изслушали, щяхте да разберете…

— Прощавайте, че ви прекъсвам — каза войникът на Адриана с въздържан глас и се обърна към Родин, който бе възвърнал спокойствието си: — Благодарете на госпожицата и се махайте… Ако останете тука не отговарям за себе си.

— Само една дума ще ви кажа, уважаеми господине — поде Родин, — аз…

— Казвам ви, че не отговарям за себе си, ако останете тук — извика Дагобер и тропна с крак.

— Кажете поне защо се гневите на този човек… — попита Адриана — и преди всичко не вярвайте на външността, успокойте се и ни изслушайте…

— Как да се успокоя, госпожице, когато мисля само за едно — извика Дагоберт отчаяно… — Мисля само за пристигането на маршал Симон, който всеки момент ще бъде в Париж.

— Наистина ли? — учуди се Адриана.

И Родин също се изненада приятно.

— Снощи — продължи Дагоберт, — получих писмо от маршала. Слязъл е в Хавър. От три дни правя всичко възможно, за да ми върнат сирачетата, защото машинацията на тия нещастници не успя (и той посочи Родин със заплашителен поглед). А не ми ги дават… Пак кроят някое злодеяние. Какво ли още може да стане…

— Господине — каза Родин и се приближи до Дагоберт, — позволете ми да ви…

— Вървете си — извика Дагоберт, раздразнен от мисълта, че всеки момент маршалът може да пристигне в Париж. — Вървете си, защото ако не беше госпожицата, щях да си отмъстя поне на един от вас…