Йожен Сю - Скитникът евреин

— Господине… — погледна го Гърбавото свенливо.

— Аз не се боя да казвам истината — каза Родин — дали е похвала или укор, казвам онова, което ми е на сърцето… Попитайте госпожицата, посочи той с поглед Адриана… — Искам да ви кажа без заобиколки, че мисля за вашето добро толкова, колкото и госпожица Кардовил.

— Вярвайте, мила моя — каза Адриана, че има похвали, които утвърждават честта на човека, като наистина го възнаграждават и насърчават. Такива са похвалите на господин Родин… зная това.

— Но, драга госпожице, не бива само на мен да отдавате тая оценка. Тая мила душа не е ли посестрима на Агрикол Балдуин, добрият работник и популярен поет? Е, добре, привързаността на един такъв човек не е ли най-добрата гаранция за тая оценка? — прибави усмихнат Родин.

— Имате право, господине — каза Адриана, — защото, без да познавам тази клетница, започнах много живо да се интересувам от участта й още от деня, в който брат й ми говори за нея толкова разпалено и с такъв възторг, че веднага оцених, че е достойна да вдъхне такава благородна привързаност.

Тези думи на Адриана, които припомняха за нещо друго, толкова смутиха Гърбавото, че бледото й лице се изчерви.

Както знаем, клетницата обичаше Агрикол със страстна, но болезнена и скромна любов и всяко, дори и косвено напомняне за нейното чувство жестоко я измъчваше. И когато госпожица Кардовил говореше за привързаността на Агрикол към Гърбавото, тя погледна към Родин и срещна неговия наблюдателен и проницателен поглед.

Ако беше самичка с Адриана и чуеше да се говори за Агрикол, младата шивачка би се смутила, но би се справила с положението, а сега и се стори, че йезуитът, който и без това й вдъхваше неволен страх, чете направо в сърцето й и се сеща за тайната и нещастна любов, на която тя бе жертва. Затова и смущението й бе толкова очевидно.

Всеки умен човек, какъвто бе и Родин, търси причината и по най-дребното следствие. От една страна йезуитът виждаше едно грозно, сакато момиче, но иначе добре развито умствено и способно на страстна преданост; от другата страна стоеше млад, хубав, смел, духовит и откровен работник.

„Наистина, отгледани са заедно, обичат се братски и са си мили един на друг, но човек не се черви от братската любов — рече си Родин. — А Гърбавата се изчерви и смути от погледа ми. Дали пък не е влюбена в Агрикол? Ще трябва да го проверя — реши си той.“

Забелязал учудването на Адриана от смущението на Гърбавото, йезуитът посочи с поглед на господарката младата работничка, усмихна се и рече:

— Виждате ли, госпожице, как се изчерви клетото момиче, когато заговорихме за любовта на този добър работник към нея?

Гърбавото наведе глава и съвсем се засрами и смути.

След като помълча малко, за да даде възможност на острата стрела добре да проникне в сърцето на клетницата, мъчителят поде:

— И продължава да се смущава…

После, след повторно мълчание, щом момичето започна да пребледнява като мъртвец и цяло да трепери, йезуитът се изплаши да не е прекалил. Адриана се обърна към гърбавото с жалостив глас:

— Защо се смущавате толкова, мила моя?

— Ясно е — пое Родин добродушно. И тъй като искаше да чуе онова, което знаеше, се постара да се покаже, че не се сеща за нищо. — Ясно е — повтори той. — Добрата и нежна сестра, която обича брат си, мисли, че когато хвалят него, хвалят нея…

— И понеже е толкова скромна, колкото и добра — прибави Адриана, като хвана Гърбавото за ръцете — и най-малката похвала, отправена към брат й или към нея много я смущава. Но това е детинщина и аз ще й се скарам…

Госпожица Кардовил говореше искрено, защото обяснението, което даваше Родин и се виждаше, пък и беше за вярване.

И както всички, които треперят да не би да разкрие съкровената им тайна, са склонни бързо да се успокоят, тъй и Гърбавото се успокои или по-скоро, за да не умре от срам, имаше нужда да повярва, че последните думи на Родин са искрени и той не се сеща за любовта й към Агрикол. Вече по-спокойна, тя се обърна към Адриана:

— Прощавайте, госпожице, но не съм привикнала с благосклонността, с която ме обсипвате и не зная какво да кажа за добрините ви към мене.

— Моите добрини ли? — учуди се Адриана. — Мисля, че още нищо не съм направила за вас. Но слава богу, от днес ще имам възможност да възнаградя предаността ви към мене, любовта ви към работата и вашето достойнство, за което дадохте толкова доказателства сред толкова нещастия и грижи. С една дума, от днес нататък, ако това ви харесва, няма вече да се делим.