Йожен Сю - Скитникът евреин

Родин изрече тези думи толкова разпалено, че Адриана настръхна. Той незабележимо се бе промъкнал до нея като влечуго. Говореше толкова разгорещено, че бледото му лице се зачерви, а отвратителната му грозота отстъпи пред искрящия блясък на малките му премрежени очички, впити в Адриана. Тя също не можеше да откъсне поглед от йезуита, стоеше приведена, устните й бяха разтворени и дишаше тежко. Той вече мълчеше, а тя все още слушаше. Неизразими са чувствата на младата красавица, застанала пред старото, грозно, дребно, разкривено и мръсно човече. В природата съществува само едно обяснение на тази сцена: змия хипнотизира птица, преди да я погълне.

Тактиката на Родин беше проверена и умела. До този момент госпожица Кардовил не бе разсъждавала нито върху вкусовете, нито върху инстинктите си. Тя се поддаваше на тяхната невинност и властност. А сега се чувствуваше много щастлива и горда, защото един изключително умен човек, не просто хвалеше стремежите й, които преди няколко дни бяха безмилостно осъдени от други, а ги оценяваше като възвишени, благородни и божествени дарби. Ако Родин се бе ограничил само с няколко комплимента, хитрите му планове нямаше да успеят, защото Адриана не беше суетна. Но той засегна всичко най-съкровено в сърцето на младото момиче. Онова, което насърчаваше и от което се учудваше, наистина беше достойно за това. Как можеше да не се излъже от сладкодумието му, прикрило мрачни и унищожителни намерения?! Изумена от проницателността и задълбочеността му, тя не можеше да си обясни нито влиянието на този опасен човек над нея, нито състраданието, което изпитваше към него, нито ниското му служебно положение. Затова Адриана му каза с присъщата си сърдечност:

— Господине, един толкова способен човек с толкова великодушно сърце като вашето не бива да се оставя на произвола на обстоятелствата. Вашите думи отвориха очите ми за нови кръгозори. В много отношения съветите ви ще ми бъдат полезни за в бъдеще. Вие се посветихте на мен и на останалите ми роднини и ми дадохте доказателства за съчувствието си, които не бих могла да забравя, ако не искам да бъда неблагодарна. Заради мен изгубихте скромната си, но сигурна служба, затова позволете ми да…

— Нито дума повече — прекъсна я Родин. — Сърцето ми прелива от съчувствие към вас. За мен е чест да изповядвам принципи, сходни с вашите и вярвам, че някой ден ще поискате съвет от клетия стар философ. Затова съм длъжен и искам да остана напълно независим от вас.

— Напротив, господине, аз бих се чувствувала задължена, ако приемете онова, което толкова ми се иска да ви предложа.

— Скъпа госпожице — усмихна се Родин, — зная, че вашето великодушие винаги би съумяло да представи признателността като задължение, но повтарям, че нищо не мога да приема от вас. Някой ден може би ще научите защо…

— Някой ден ли?

— Не мога да ви кажа нищо повече. Освен това, представете си, че съм ви задължен с нещо. Как тогава ще хваля всичко добро и хубаво, което има във вас? А ако по-нататък аз ви задължа с моите съвети, ще ми бъде много по-лесно да ви осъдя, ако разбера, че заслужавате.

— Господине, забранявате ли ми да изкажа признателността си към вас?

— Не… Не… — разнежи се Родин. — Но повярвайте ми, ще настъпи тържественият час, когато ще можете да платите достойно и за себе си, и за мен.

Разговорът прекъсна една от пазачките, която влезе и каза на Адриана:

— Госпожице, дойде една гърбава шивачка, която иска да ви види. Според новите заповеди на господин доктора вие сте свободна да приемете когото искате. Дойдох да попитам дали ще я приемете. Тя е толкова бедно облечена, че…

— Нека дойде! — каза Адриана, разбрала по описанието, че става дума за Гърбавото. — Пуснете я да се качи горе.

— Господин докторът заповяда също така да оставим каретата му на ваше разположение. Да я впрегнат ли?

— Да, след четвърт час — отвърна Адриана и пазачката излезе. След това госпожица Кардовил се обърна към Родин и му каза: — Мисля, че следователят скоро ще доведе дъщерите на маршал Симон.

— Сигурно, госпожице. Ще ми кажете ли коя е тази млада гърбава шивачка? — попита равнодушно Родин.

— Посестрима на един храбър занаятчия, който се изложи на огромна опасност, за да ме измъкне от тази къща. Тя е изумително същество. Никога не съм срещала толкова великодушни мисли и такова благородно сърце, под външност, която… — но като си помисли, че Родин притежава същите външни и душевни противоположности, млъкна, погледна чаровно йезуита и добави: — Не, това благородно момиче не е единственото, което доказва, че душевното съвършенство и надмощието на ума превишават преимуществата, дадени от случайността или богатството.