Йожен Сю - Скитникът евреин

— Точно така е, господине — възхити се Адриана, че са я разбрали и почувствували толкова добре. — Веднъж на едно красиво златно изделие накарах вместо името на продавача, да изпишат името на майстора, непознат до този момент бедняк, който след това зае истинското си място.

— Както виждате, не съм се излъгал. Любовта към удоволствията ви прави признателна към онези, които ви ги доставят. Но това не е всичко. Аз, например, нито съм по-добър, нито по-лош от другите и съм научен да живея в оскъдност, от която изобщо не страдам. Затова лишенията на хората с моето положение не ме трогват толкова, колкото трогват вас. Навиците ви да живеете сред лукс ви правят много по-състрадателна от който и да било към бедняците и вие бихте била много нещастна, ако не можехте да изразите съжалението си към тях и да им помогнете.

— Боже мой! — възкликна Адриана, чувствайки се вече подвластна на влиянието на Родин. — Колкото повече ви слушам, толкова повече се убеждавам, че вие защитавате много по-добре от мен принципите, за които тъй жестоко ме осъдиха госпожа Сен-Дизие и абат д’Егрини. Говорете, господине, говорете. Не мога да изразя щастието и гордостта, с които поглъщам думите ви — и тя се втренчи в него с интерес и любопитство, отмятайки назад с характерно движение къдриците си.

— И вие се чудите защо не са ви разбрали леля ви и абат д’Егрини? Какво общо можете да имате с тези завистливи, лукави и лицемерни хора? Искате ли още едно доказателство за тяхната подлост? Коя от така наречените ваши лудости беше най-осъдителната и най-престъпната, според тях? Вашето решение да живеете самостоятелно и според волята си и да разполагате свободно с настоящето и бъдещето си. Те сметнаха това за безнравствено и достойно за презрение. Но вие не взехте това решение от необуздана любов към свободата, нито от отвращение към покорството и опекунството. Това не беше подчинено и на единственото ви желание да живеете в усамотение. В такъв случай аз строго бих ви укорил.

— Може да сте сигурен, господине, че се ръководех от други подбуди — оживи се Адриана, тъй като не искаше да губи уважението на Родин.

— Зная, че вашите подбуди са били благородни — каза йезуитът. — Защо взехте осъдителното решение? За да потъпчете приетите обичаи? Не! Вие ги почитахте, докато омразата на госпожа Сен-Дизие не ви принуди да се освободите от натрапчивото й настойничество. За да живеете сама и да се скриете от погледа на света ли? Не! При един такъв живот вие бихте била на показ много повече, отколкото при друго положение. Може би сте искала да злоупотребите със свободата си? Не! В никакъв случай. Когато човек иска да извърши някакво зло, той търси усамотението, но при вашия избор всички завистливи очи на простолюдието щяха да бъдат обърнати непрестанно към вас. А може би самото ваше смело и рядко за годините ви решение е предизвикало тяхното отношение? Да ви кажа ли истината, госпожице? С примера си вие искате да докажете, че всяка жена с чисто сърце и здрав разум, с твърд характер и независима душевност може благородно и гордо да отхвърли настойничеството, което обичаят й натрапва. Да, вместо да приемете бунтарския робски живот, който неизбежно е лицемерен и порочен, вие предпочитате да живеете сама пред очите на всички, независимо и почтено. Вие желаете както мъжа да имате свободна воля, пълна отговорност за всички дела в живота си и да докажете неоспоримо, че една напълно свободна и независима жена може да се сравни с мъжа по ум, по разум, по мъдрост, по справедливост и дори да го надмине по деликатност и достолепие. Това е вашият план, скъпа госпожице. Той е благороден и велик. Ще се намерят ли последователи на вашия пример? Надявам се. Но ако се намерят, повярвайте ми, благородният ви опит ще спечели всеобщото признание.

Очите на госпожица Кардовил блестяха от гордост, страните й се зачервиха, гърдите й се повдигаха. Тя изправи глава с решителен израз и, попаднала окончателно под влиянието на този дяволски човек, възкликна:

— Но кой сте вие, господине? Вие познавате и разчитате и най-тайните мисли, скътани в душата ми, по-ясно от самата мен. Давате нов живот и по-голяма енергичност на принципите за независимост, които от дълго време покълват в мен. Издигате ме високо в собствените ми очи и сега аз с пълно съзнание мога да изпълня почтената за мен роля и полезна за сестрите ми, които влачат жестокото робство, задача. Още веднъж ви питам, господине, кой сте вие?

— Аз ли, госпожице? — усмихна се добродушно Родин. — Пак ви казвам, че аз съм един беден старец, когото от четиридесет години използуват като машина за записване на чужди мисли. Всяка вечер се прибирам в жилището си, където дообмислям своите идеи. Аз съм един добър човек, който от прозорчето си наблюдава и дори участвува в известна степен в движението на благородните умове, поели към една възвишена цел. Затова преди малко ви казах, че нашите цели са еднакви, само че вие се покорявате на редките си, божествени подбуди, без да се замисляте. Затова трябва винаги да живеете все така хубава, свободна и щастлива. Такава е задачата ви. И тя е божествена, макар да не предполагате това. Да, продължавайте да се обкръжавате с най-различни произведения на изкуството и разкоша. Облагородявайте чувствата си, пречиствайте вкуса си, подбирайки все по-прецизно своите удоволствия. Властвувайте с ума, красотата и чистотата си над това глупаво, грозно стадо от хора, което още утре ще затрака зъби срещу вас, щом ви види сама и свободна. То ще сметне, че сте лесна плячка, предназначена за неговата алчност, егоизъм и пустословие. Подигравайте се, изобличавайте глупашките му, безсмислени желания. Бъдете достойна за почести царица на този свят. Обичайте, блестете, наслаждавайте се… Такава е задачата ви на тази земя, не се съмнявайте в това! Всички цветове, с които Бог обилно ви дарява, ще родят един ден много плодове. Вие смятате, че трябва да живеете само за удоволствие, а всъщност ще живеете с най-благородната цел, която може да преследва една възвишена, красива душа. Може би след няколко години пак ще се срещнем. Вие — още по-хубава и по-бляскава, аз — още по-стар и по-незначителен. Но съм сигурен, че сега един таен глас ви шепне нещо, което зная и аз. Колкото и различни да сме във всяко отношение, между нас има скрита връзка, тайнствена близост, която вече никой и никога не ще може да унищожи.