Йожен Сю - Скитникът евреин

В този момент Гърбавото отвори вратата и влезе в стаята.

Госпожица Кардовил се втурна срещу Гърбавото, простря ръце и рече:

— Елате… елате… сега вече нищо няма да ни раздели.

Тези думи, които припомниха на Гърбавото, че преди време нейната красива господарка бе целунала с почит сиромашката й трудолюбива ръка, я изпълниха с чувство на признателност.

Но понеже Гърбавото се свенеше да отговори на сърдечното посрещане на Адриана, хубавата господарка простря ръце и я прегърна с трогателно излияние.

Когато Гърбавото се усети в прегръдките на госпожица Кардовил, когато устните на господарката й докоснаха бледите й, болнави бузи, тя се разплака и не можа да продума.

Родин, който се бе оттеглил в единия край на стаята, гледаше тая сцена със затаена злоба. Той бе научил за достолепния отказ на Гърбавото, което не се поддаде на лукавите изкушения на настоятелката на манастира „Света Богородица“; йезуитът знаеше сърдечната преданост на това великодушно същество към Агрикол. От няколко дни тя се бе прехвърлила и върху госпожица Кардовил, затова никак не можеше да гледа как красивата господарка се стремеше да засили тази привързаност.

Родин разсъждаваше правилно. Той мислеше, че човек не трябва да презира приятел или неприятел, дори те да са невзрачни. А всеки, който се посвещаваше на госпожица Кардовил, бе негов неприятел. При това, както вече знаем, Родин беше суеверен и бе твърде неспокоен от необяснимия страх, който Гърбавото му вдъхваше.

Чувствителните сърца показват нежните си чувства и в най-дребните неща.

Когато Гърбавото се просълзи от признателност, Адриана извади богато избродирана кърпа и избърса сълзите на младото момиче.

Тази постъпка избави Гърбавото от унижение, защото не смееше да извади от пазвата си малката си дрипава кърпа и ако госпожица Кардовил не бе й помогнала, очите й дълго щяха да останат плувнали в сълзи.

— Вие сте много добра, госпожице… Много благородна и милостива.

Тя можа да промълви само това, трогната от вниманието много повече, отколкото ако й бяха сторили някоя добрина.

— Погледнете я, господине — каза Адриана на Родин, който бързо се доближи до нея. — Да… — добави с гордост младата господарка. — Намерих съкровище. Погледнете я, господине, и я обичайте, както я обичам аз. Сърца като нейното са ни нужни.

— И каквито намираме, слава богу, драга моя госпожице, — каза Родин на Адриана и се поклони на Гърбавото.

А то повдига очи към йезуита. Странно, това мъртвешко, бледо лице, което й се усмихваше кротко, я накара да настръхне. Никога не бе виждала този човек, а веднага усети същия страх и същото отвращение, каквито и той почувствува към нея. Въпреки, че бе страхлива и срамежлива, не можеше да свали погледа си от погледа на Родин, сърцето и биеше ускорено, сякаш се приближава някаква голяма опасност. И понеже това същество се боеше само за ония, които обича, неволно се приближи до Адриана, без да сваля очите си от йезуита.

Той беше с добра интуиция, затова лесно забеляза лошото впечатление, което бе направил и усети, че неговото инстинктивно отвращение от Гърбавото още повече се засилва. Но вместо да сведе очи, той я гледаше с такова внимание, че самата госпожица Кардовил се изненада от това.

— Прощавайте, дъще, — каза Родин на Гърбавото, — като се преструваше, че се мъчи нещо да си спомни — прощавайте, но ми се струва, че не се лъжа… Не ходихте ли преди няколко дни в манастира „Света Богородица“?

— Да, господине…

— Разбира се, че сте вие, как не се сетих по-рано…

— За какво говорите, господине? — попита Адриана.

— Имате право, скъпа госпожице — каза Родин, като посочи Гърбавото — ето едно благородно сърце, каквото ние търсим. Да знаете с какво достолепие и с каква смелост тази клетница, останала без работа, а за нея да няма работа, значи да няма нищо, е отблъснала срамната заплата, която настоятелката на манастира е имала безочието да й предложи. За да обслужва семейството, където й обещавала да я настани…

— Това е отвратително — извика госпожица Кардовил с отвращение.

— Госпожице — изрече тъжно Гърбавото, — нямах работа, — бях толкова бедна, — не ме познаваха… затова мислеха, че могат да ми предлагат каквото си искат.

— Аз пък казвам, че колкото нечестно е било от страна на настоятелката да изкушава бедността ви — поде Родин, — толкова по-добре, че сте отказали.