Йожен Сю - Скитникът евреин

— Какво?

— Вие помните, че пътят към дома беше мокър от малкия извор, който винаги преливаше… Стъпките му се отпечатваха по земята, а в следите личаха белези от пирончета, подредени на кръст…

— Как така?

— Гледайте внимателно — каза Дагоберт, като седем пъти направи фигура върху завивката. — Ето така! Може и случайно да е било, но следата, която той оставяше, ми се видя лошо предзнаменование, още повече, че след като той си замина, нас започна да ни сполетява едно нещастие след друго.

— Да… Мама умря…

— Преди това имаше друго… Тя пишеше молба до губернатора да я пуснат във Франция или да изпрати вас, когато пристигна бързоходец от Сибирския генерал-губернатор. Той носеше заповед да променим местожителството си. В разстояние на три дни, заедно с други заточеници, трябваше да се преместим четиристотин мили на север. Стана така, че след петнадесетгодишно заточение, жестокост и преследване, теглото на майка ви се удвояваше…

— А защо я измъчваха така?

— Ако пътникът бе пристигнал няколко дни по-късно, нямаше да помогнат нито книжата, нито медальонът. Дори и да тръгнехме веднага, нямаше да стигнем до Париж… Имат интерес да ме спират да замина с децата във Франция, казваше майка ви, защото с още четиристотин мили е невъзможно да се стигне дотам за определено време. И при тази мисъл тя изпадаше в отчаяние.

— Може би това докара толкова бързо смъртта?

— За съжаление, не! Умори я холерата, която никой не знае откъде иде. Три часа след като пътникът си замина, когато вие се върнахте от гората весели и с големи букети цветя за майка си…, тя вече не можеше да ви познае. Холерата вече се бе появила в селото… Същата вечер умряха петима… Майка ви, скъпа Роз, едва събра сили, за да ви даде медальона и да ни заповяда веднага да потеглим. След като тя умря, заповедта за заточението не важеше за вас и губернаторът ни позволи да тръгнем за Франция, за да изпълним желанието на покойната… — Дагоберт закри лицето си с ръце, докато момичетата бършеха сълзите си и продължи. — Но вие се държахте като истински дъщери на генерал Симон. Колкото и да бе опасно, не можаха да ви отделят от леглото на майка ви. Вие склопихте очите й и стояхте до нея цяла нощ… И не се съгласихте да тръгнете, докато видяхте, че поставям малкия дървен кръст върху гроба й…

Внезапно Дагоберт спря да говори. Цвилене на кон и диви животински ревове накараха войника да подскочи от стола си и да извика:

— Това е Смешльо! Какво става с коня ми!

Той отвори вратата и бързо се спусна по стълбата. Двете сестри дотолкова се уплашиха, че като се прегърнаха, не можаха да видят една дебела ръка, която се промъква през строшените стъкла на прозореца, отваря куката му и обръща лампата, която стоеше на една масичка до торбата на войника.

Изведнъж момичетата се намериха в непрогледна тъмнина.

Когато Морок закара Смешльо в зверилницата си, той смъкна завивката от главата му.

Когато го видяха, тигърът, лъвът и пантерата веднага се спуснаха към решетките на клетките си. Конят се разтрепери и се закова на място, по тялото му мигновено изби студена пот. Лъвът и тигърът скачаха върху решетките и ревяха диво, а пантерата не ревеше, но глухата й ярост бе още по-страшна. Тя внезапно скочи и с риск да строши главата си, се блъсна в решетките. После, все така мълчалива и побесняла, се върна обратно и повтори опита. Три пъти тя стори същото… През това време конят се свести от уплахата и започна да цвили като се втурна към вратата, през която го бяха вкарали. Когато видя, че е затворена, той наведе глава, подгъна крака и положи ноздрите си до процепа между вратата и прага, като че ли искаше да подиша чист въздух, след което още повече замаян, продължи да цвили пронизително и да рие с предните си крака.

Пророка се приближи до клетката на Смърт точно в момента, в който тя се готвеше отново за скок. Тежката ключалка щракна и в същия миг из цялата гостилница се разнесоха ревовете на тигъра и лъва и цвиленето на Смешльо.

С един само скок пантерата излезе от клетката. Светлината от фенера блесна върху козината й, изпъстрена с черни петна. За секунда тя остана неподвижна, с наведена към земята глава, като че ли отмерва силата на скока, с който ще стигне до коня. След това изведнъж се хвърли върху него…

Когато видя скока й, Смешльо се втурна към вратата, блъсна я с всичка сила, сякаш искаше да я строши…, но Смърт го изпревари и бърза като светкавица, заби в гърдите му острите си нокти и увисна на шията му. Кръвта зашуртя под зъбите и ноктите на явската пантера, която, облегната на задните си лапи, затисна жертвата си и разкъса и ребрата й. Конят се разтрепери от болката, а цвиленето му започна да става страшно…