Йожен Сю - Скитникът евреин

Морок се бе въоръжил: върху дрехата си от еленова кожа беше надянал стоманената си ризница, гъвкава като платно и твърда като елмаз, на ръцете си бе сложил специални ръкохватки. Това предизвикателно облекло той бе скрил веднъж под широки панталони и втори път под още по-широк кожух. В ръката си държеше дълга, нажежена желязна пръчка с дървена дръжка.

Тигърът Каин, лъвът Юда и черната пантера Смърт, макар и отдавна укротени от опитността и решителността на Пророка, все още искаха да опитат върху му зъбите и ноктите си. Те бяха се и опитвали, но благодарение на ризницата, не бяха го засегнали, а с един лек замах на стоманената пръчка господарят им палеше тяхната кожа. Когато тези животни, надарени с голяма памет, проумяха, че занапред опитите им няма да имат резултат, те сякаш се досетиха, че опитват ноктите и зъбите си върху едно ненаранимо същество. Те дотолкова се уплашиха от господаря си, че по време на представления той ги караше да се свиват от страх с лекото помахване на пръчката, на чийто край бе завил червена хартия.

Морок, въоръжен с нажеженото от Голиат желязо, слезе по стълбата от горницата, която се простираше над обширен обор. В него бяха клетките на животните, една проста дъсчена преграда ги разделяше от конете.

Един фенер осветяваше ясно клетките. Те бяха четири. Железни решетки ги обграждаха отстрани. Имаше и врата, на резета, през която влизаха животните вътре. Клетките бяха поставени върху четири колелца. По този начин лесно ги качваха в голямата закрита кола, с която те пътуваха от едно на друго място. Едната клетка беше празна, а в другите три, както вече знаем, имаше пантера, тигър и лъв. Пантерата беше от Ява и заради лошия си поглед бе заслужила и името си Смърт. Тя беше съвсем черна и се бе свила в дъното на клетката. Цветът й се смесваше с околната тъмнина, виждаха се само две светещи, широки, жълто-сиви очи.

Пророка влезе в обора замислен. Жълто-червеният му кожух никак не подхождаше на тъмнорусата му и остра коса и брада. На светлината на фенера още повече изпъкваше костеливото му лице. Той доближи до клетката. Неговото светло, но неподвижно око сякаш започна да се състезава с лъскавото око на пантерата, която вече започваше да попада под силата на зашеметяващия поглед на господаря си. Няколко пъти тя изръмжа, за да покаже недоволството си, след което отново закова поглед в очите на Пророка. След това ушите й се отпуснаха, кожата на челото й се набръчка и Смърт на два пъти мълчаливо показа острите си зъби. После като че ли се появи някакво магнетично отношение между човека и животното. Пророка протегна пръчката към клетката и изрече със заповеден тон.

— Ела тук, Смърт!

Пантерата стана, но толкова се сниши, че коремът й се влачеше по пода. Тя бе доста голяма, с еластичен и месест гръб, а и по всичко личеше, че животното е силно, гъвкаво и пъргаво.

Морок пристъпи към пантерата. Пристъпи и тя. Той спря, спря и животното. В същото време тигърът Юда, към който Морок бе с гръб, скочи в клетката и силно изрева, сякаш завиждаше на пантерата, че господарят я предпочита. Юда изрева още веднъж, навири глава и показа страшната си челюст, като в същото време размахваше червеникавата си опашка, нашарена с черни ивици. Зеленопрозрачните му очи бяха впити в Пророка. Морок се обърна и го изгледа продължително. Толкова силно бе влиянието на този човек върху животните, че тигърът веднага спря да реве, а пантерата се върна на мястото си.

Силен шум като разчупване на кокал се чу от клетката на лъва и вниманието на Пророка се пренесе към него. Той се бе излегнал върху лапите си, а гъстата грива покриваше главата му. Пророка се приближи неспокоен, защото допусна, че Голиат не е изпълнил заповедта му и е дал храна на лъва. За да се увери, той извика рязко:

— Каин! — но лъвът не помръдна. — Ела тук! Ела тук! — повтори Пророка и докато изричаше тези думи, сръга лъва в слабините с нажежената пръчка.

Каин се обърна и с невероятна бързина се хвърли към решетката. Пророка стоеше до ъгъла й, а разяреният лъв се беше изправил срещу него, промушил едната си лапа между пръчките й.

— Легни! — извика високо Пророка, но лъвът не го чу. В отворената му паст се виждаха остри зъби. С върха на пръчката човекът докосна устните на животното и изкрещя, а лъвът изръмжа глухо, тялото му сякаш изгуби силата си и той се отпусна на земята покорно и уплашено.

Пророка взе фенера, за да види какво гризе Каин, но не видя нищо друго, освен една дъска, изгризана от острите му зъби, с която лъвът се бе мъчил да залъже глада си.