Йожен Сю - Скитникът евреин

— Не ви разбирам, господине — разтревожи се още повече Адриана.

— Вие сте истинско дете — убедително каза йезуитът. — Да не мислите, че щом правосъдието се заеме с едно дело, ще може да спре хода му където ви се иска и когато ви се иска? Излизайки оттук, вие ще подадете жалба срещу леля си и срещу мен, нали така? И какво ще стане тогава? Правосъдието ще проучва, ще разследва, ще извика свидетели и ще изясни нещата до тънкост. И какво ще излезе от това? Настоятелката на манастира няма интерес да разкрива нощния набег, за да не се вдига шум. Аз също не искам да го разгласявам, но той неизбежно ще излезе наяве. И понеже става дума за много тежко престъпление, което подлежи на позорно наказание, правосъдието ще започне да издирва по свой път онези нещастници. И ако ги арестуват, дори да са уверени в правотата на постъпката им, кой ще бъде причина за това? Пак вие и вашата жалба срещу нас.

— Но, господине, това ще бъде ужасно. Невъзможно е.

— Напълно е възможно — отвърна Баление. — И докато аз и настоятелката на манастира, въпреки правото си да се оплачем, се опитваме да потулим тази работа, вие, за която онези нещастници рискуваха да си навлекат доживотен затвор, искате да ги предадете на правосъдието.

Макар госпожица Кардовил да не се поддаваше напълно на клопките на йезуита, тя се досещаше, че положението на Дагоберт и сина му напълно зависи от нейната постъпка и от желанието й да поиска законно удовлетворение от правосъдието.

И наистина, Родин, чиито наставления докторът следваше несъзнателно, беше достатъчно хитър, за да го накара да предупреди госпожицата: „Ако се опитате да повдигнете следствие срещу нас, ще предадем Дагоберт и сина му на правосъдието.“ Същата цел можеше да се постигне, ако Адриана се заплаши, че участта на двамата й защитници зависи от самата нея. Без да познава законите, госпожица Кардовил имаше достатъчно здрав разум, за да прецени, че Дагоберт и Агрикол наистина могат да се изложат на опасност заради среднощния си взлом и да изпаднат в беда. Но като си помисли какво е препатила в тази къща и колко несправедливи горчилки е преглътнала, Адриана почувствува, че ще направи непосилна жертва, ако се откаже от огромното удоволствие да разбули и извади наяве гнусните машинации.

Доктор Баление тайно я наблюдаваше, смятайки, че тя вече се е оплела в мрежите му и бе напълно уверен, че ще разбере причината за мълчанието и двоумението й.

— Но, господине — поде тя със смущение, — да предположим, че съм склонна по някаква причина да се откажа от оплакването си срещу вас и да забравя злото, което ми причинихте. Тогава кога ще изляза оттук?

— Не мога да ви кажа, защото не зная кога ще се излекувате напълно — кротко рече докторът. — Сега имате подобрение, но…

— Отново същата безсрамна и глупава комедия! — прекъсна с негодувание доктора госпожица Кардбвил. — Питам ви, дори ако трябва ще ви помоля да ми кажете докога ще ме държите затворена в тази отвратителна къща. Надявам се, че някой ден все пак ще изляза.

— Разбира се, и аз се надявам — отвърна лукаво йезуитът. — Но не зная кога. При това съм длъжен искрено да ви съобщя, че са взети всички предпазни мерки, за да не се повтарят повече подобни опити за отвличане. Намирате се под зорко наблюдение, за да нямате никакви връзки с външни хора. Всичко това е във ваша полза. Нищо не бива да смущава покоя ви.

— Което ще рече, господине — настръхна Адриана, — че в сравнение с онова, което ме очаква, изминалите дни могат да се нарекат свободни, нали?

— Преди всичко трябва да се грижим за вашето здраве — отговори съчувствено докторът.

Госпожица Кардовил почувствува безсилието на протеста и отчаянието си, въздъхна тежко и захлупи лице. В този момент отвън се разнесе шум от бързи крачки. Вратата се отвори и влезе една от пазачките на лудницата.

— Господине — каза тя уплашено на доктора, — долу има двама души, които искат веднага да се видят с вас и с госпожицата.

Адриана повдигна глава, очите й бяха мокри от сълзи.

— Кои са тези господа? — изненада се докторът.

— Единият от тях ми каза, че е чиновник, дошъл във връзка със съдебно дело, отнасящо се до госпожица Кардовил.

— Съдебен чиновник? — извика йезуитът, не успя да скрие почудата и тревогата си и се изчерви.

— Слава богу! — възкликна Адриана и в очите й светна надежда. — Приятелите ми са съобщили навреме. Часът на правосъдието настана!

— Кажете на господата да влязат — каза докторът след кратък размисъл. След това с още по-развълнуван вид се приближи навъсено и почти заплашително до Адриана и в разрез с предишната си лицемерна любезност тихичко й изсъска: — Пазете се, госпожице! Рано е да тържествувате!