Йожен Сю - Скитникът евреин

— Ах, господине, вие сте истинско доказателство за това.

— Какво да се прави. Обяснението е просто: възрастните са доволни, когато виждат, че младите са щастливи.

Родин изрече тези думи толкова добронамерено, че Роз-Помпон се просълзи и каза трогната:

— Слушайте, господине, и Цефиза, и аз сме сираци. Наистина, съществуват и много по-добри хора от нас. Но смея да ви уверя, че ние имаме добри сърца. Ако някога се разболеете, повикайте ни. Дори сестрите ви, колкото и да са благородни, няма да се погрижат по-добре от нас. Това е всичко, което можем да ви предложим. А аз ще накарам Филемон да скочи в огъня заради вас. Давам ви честната си дума. Сигурна съм, че и Цефиза ще убеди Жак да рискува живота си за вас.

— Както виждате, дъще, бях прав, когато ви казах, че лудите глави имат добри сърца. Довиждане.

След тези думи Родин вдигна кошницата и чадъра си и се накани да слезе по стълбите.

— Позволете ми аз да нося кошницата, ще ви пречи, докато слизате — рече Роз-Помпон и я измъкна от ръцете му, въпреки съпротивата, а после добави. — Облегнете се на рамото ми. Стълбището е толкова тъмно, че може да се препънете.

— На драго сърце, дъще, не съм съвсем здрав — и като се облегна на Роз-Помпон, Родин слезе по стълбите и премина двора.

— Виждате ли горе, на третия етаж тлъстия човек, който се е подпрял на перваза? — каза неочаквано Роз-Помпон. — Това е Нини-Мулен. Познавате ли го? Това същият човек ли е?

— Той е — отвърна Родин, повдигна глава и много любезно се поклони на Жак Дюмулен, който се стресна и веднага се махна от прозореца. — Клетият човечец, сигурно се страхува от мен след шегата си — рече усмихнато той. — Ала няма защо… — и йезуитът прехапа зловещо устните си, без момичето да го забележи. — Вече нямам нужда от вашата помощ, скъпа. Качете се при приятелката си и й съобщете добрите новини.

— Да, господине, веднага отивам. Горя от нетърпение да й кажа колко добър човек сте — и Роз-Помпон се спусна към стълбите.

— А кошницата? Къде я понесохте? — провикна се Родин.

— Ах, наистина. Извинете, господине. Ето я. Горката Цефиза, колко благодарна ще ви бъде! Довиждане, господине — и хубавото личице на Роз-Помпон се изгуби по криволичещото стълбище.

Родин излезе от тунела.

— Ето ви кошницата, скъпа госпожа — каза той, като се спря на входа на дюкяна. — Много ви благодаря за услугата…

— Няма за какво, уважаеми господине, тук всичко е на ваше разположение. Вкусна ли беше ряпата?

— Много сочна и много вкусна.

— Радвам се. Ще дойдете ли скоро?

— Надявам се… Но моля ви, кажете ми, има ли наблизо пощенски клон?

— Като завиете по улицата, третата къща от лявата страна. При архиваря.

— Много ви благодаря.

— Сигурно искате да изпратите любовно писмо — каза баба Арсен, явно развеселена от разговора с Роз-Помпон и Нини-Мулен.

— Ах-ах-ах! Какво говорите, скъпа госпожо — засмя се Родин. След това внезапно се намръщи, поклони се ниско на търговката и каза:

— Моите почитания, ваш покорен слуга — и излезе на улицата.

А сега ще отведем читателя в лудницата на доктор Баление, където беше затворена госпожица Кардовил.

След нощното посещение на Агрикол и Дагоберт в лудницата на доктор Баление, Адриана бе поставена под още по-строг режим. Войникът се нарани тежко, но благодарение на безстрашната преданост на Агрикол и смелата помощ на Сърдитко, бе успял да стигне до малката вратичка на манастирската градина и заедно с младия ковач да избяга през външната врата.

Минаваше четири часа. От вчерашния ден бяха преместили Адриана в друга стая на втория етаж на лудницата. Прозорецът й беше с решетки и кепенци, през които едва влизаше светлина. След разговора си с Гърбавото, клетата Адриана всеки ден очакваше да бъде измъкната оттук с посредничеството на приятелите си, но много се безпокоеше и за участта на Агрикол и Дагоберт. Тъй като не знаеше как завърши борбата от предишната нощ между освободителите й и служителите на лудницата и манастира, тя можеше да попита само чиниите си, но те бяха неми и глухи. Последните събития още повече засилиха омразата й към княгиня Сен-Дизие, отец д’Егрини и техните оръдия. Но по бледото й лице, по красивите й премрежни очи личеше, че наскоро е изпитала нови горчивки. Седеше пред малка масичка, подпряла чело на ръката си, с разпуснати коси и прелистваше някаква книга.

Неочаквано вратата се отвори и влезе господин Баление. Докторът, който беше мирски член на Обществото и безпрекословно се подчиняваше на заповедите му, знаеше само част от тайните на отец д’Егрини и княгиня Сен-Дизие. Той не предполагаше целта, поради която бе затворена госпожица Кардовил. Не бе уведомен и за ненадейната промяна в положението на отец д’Егрини и Родин след като стана известно завещанието на Марий Ренепон. Вечерта докторът получи заповед от отец д’Егрини (тогава подчинен на Родин), още повече да ограничи госпожица Кардовил, да я държи строго и да я принуди, по-нататък ще видим с какви средства, да се откаже от замислените гонения на преследвачите си.