Йожен Сю - Скитникът евреин

— Господин Родин — каза Роз-Помпон тържествено, — трябва да ви съобщя някои много важни неща и да ви поискам съвет за нещо, което пряко ме засяга.

— Гледай ти! Нямате ли си друга работа, та сте дошла тук.

— Че аз тук живея, господин Родин — отвърна хитро Роз-Помпон, наблягайки на името.

— Тук ли? Виж ти, не знаех, че имам толкова хубава съседка.

— Да, живея тук от шест месеца насам.

— Така ли? На кой етаж?

— На третия в отсрещната сграда, господине.

— Вие ли пяхте толкова хубаво преди малко?

— Аз, господин Родин.

— Песента ви ми достави истинско удоволствие.

— Много сте мил, господине.

— Живеете тук с родителите си, нали?

— Да, господин Родин — отвърна Роз-Помпон и свенливо сведе поглед. — Живея само с дядо Филемон и с баба Вакханалната царица.

До този момент Родин беше много разтревожен, защото не знаеше откъде Роз-Помпон е научила истинското му име. Но щом чу, че тук живее Вакханалната царица, тревогите му около появяването на Роз-Помпон се възнаградиха. Той непременно трябваше да разбере къде живее любовницата на Голчо и сестрата на Гърбавото. Онова Гърбаво, което му се стори много опасно след разговора с настоятелката на манастира и след намесата му в плановете за бягството на госпожица Кардовил. Освен това Родин се надяваше с хитрост да измъкне от момичето името на лицето, което му бе казало, че господин Карломан всъщност се казва Родин. Щом чу името на Вакханалната царица, Родин сключи ръце и се направи на крайно изненадан и заинтригувал.

— Ах, скъпа дъще, моля ви не се шегувайте. Дали не става дума за едно младо момиче с този прякор, което има гърбава сестра.

— Да, господине — отвърна Роз-Помпон, — това е прякорът й. Тя се казва Цефиза Соливо и е моя приятелка.

— Ваша приятелка ли? — замисли се Родин.

— Да, господине, много близка моя приятелка.

— Обичате ли я?

— Като сестра. Горкичката! Правя за нея каквото мога, но не съм в състояние… Но как така един уважаван човек на вашите години познава Вакханалната царица? Ха-ха, значи ето защо си измисляте фалшиви имена…

— Дъще, чувството ми за хумор се изчерпа — отвърна толкова нажалено Родин, че Роз-Помпон се разкая за шегата си.

— Но откъде познавате Цефиза? — попита тя.

— Не я познавам, но зная един добър младеж, който я обича до лудост!

— Да не е Жак Ренепон.

— Или Голчо, който сега се намира в затвора заради дългове — каза Родин и въздъхна. — Вчера го видях.

— Вчера ли го видяхте? Какво съвпадение! — извика Роз-Помпон и плесна с ръце. — Тогава елате бързо да разкажете на Цефиза за него. Тя е толкова разтревожена…

— На драго сърце бих й разказал добри новини за това чудесно момче, което обичам, въпреки всичките му лудории. Та кой ли не върши такива неща — добави Родин добронамерено.

— Наистина ли? — каза Роз-Помпон и разкърши снага, сякаш още се намираше на бала.

— Нещо повече — продължи Родин, — обичам го именно заради лудориите му. Защото, кой каквото ще да казва, скъпа дъще, но аз мисля, че той има добро сърце, добра душа и още много добри качества, иначе не би пилял парите си за чужди хора.

— Виждам, че сте благороден човек — каза Роз-Помпон, очарована от мъдростите на Родин. — Но защо не искате да дойдете при Цефиза и да й разкажете за Жак?

— Какъв смисъл има да й разказвам онова, което знае? Жак е в затвора. На мен ми се искаше да измъкна нещастното момче от това ужасно положение…

— Ах, господине, направете го, измъкнете Жак от затвора — извика Роз-Помпон. — Тогава и аз, и Цефиза ще ви прегърнем.

— Не е кой знае какво, детето ми — усмихна се Родин, — бъдете спокойна, няма да искам награда за дребната услуга, която бих могъл да направя.

— Смятате ли, че ще можете да измъкнете Жак от затвора?

Родин поклати глава, намръщи се и тъжно рече:

— Надявам се, но сега… Как да ви кажа… Всичко се променя…

— Защо? — изненада се Роз-Помпон.

— Вие се пошегувахте доста неприятно като ме нарекохте Родин, макар това да ви забавляваше, скъпа дъще. Разбирам, че друг ви е накарал да го извършите. Друг ви е казал: „Кажете на господин Карломан, че се казва Родин, хубавичко ще се повеселим…“

— Разбира се, че идеята да ви нарека Родин не е моя. Човек не може сам да си измисли такова име — отвърна Роз-Помпон.

— А в същото време, тази личност, без да предполага, много навреди с лукавите си шеги на нещастния Жак Ренепон.

— Боже мой, само защото ви нарекох Родин вместо господин Карломан? — възкликна Роз-Помпон, много разочарована и разкаяна за шегата, която си направи под влиянието на Нини-Мулен. — Но каква връзка има това, господине? — продължи момичето. — Каква връзка има шегата с доброто, което искате да направите на Жак?