Първата му радост, резултат от честолюбива скромност и недоверие в собствените сили, характерни за по-умните хора като него, премина. След това Родин започна да си представя по-хладнокръвно и по-разумно нещата и почти се разкая за първоначалната си реакция. Но сетне, обладан от нов пристъп на смешно суеверие, което човек никога не прикрива, ако е сигурен, че е сам, Родин стана и поднесе писмото пред очите на портрета изобразяващ малкото пастирче, станало папа. Той сложи кльощавия си пръст върху папските знаци и процеди през зъби:
— Какво ще кажеш, братко? Може би и аз като теб…
След глупавия си въпрос Родин се върна до масата, сложи писмото пред себе си, за да го прочете втори път, втренчи очи в него и сякаш изгладнял от радостната новина, задъвка с още по-голям апетит сухия хляб и ряпата и си затананика някаква мелодия със старческия си глас.
* * *
В това ненаситно тщеславие, свряно в мизерното убежище, което събитията почти оправдаваха, имаше нещо причудливо, велико и най-вече страшно.
Макар отец д’Егрини да не беше особено извисен човек, той притежаваше важни качества. Беше с благородническа кръв, много горд и от по-отбрано общество, но никога дори не дръзна да помисли за мястото, на което Родин възнамеряваше да се възкачи ненадейно. Негов единствен стремеж, въпреки че също го смяташе за прекалено смел, беше някой ден да бъде избран за генерал на Обществото, обхващащо целия свят. Лесно можеше да се схване разликата в честолюбивите стремежи на тези две лица. Когато един мъж има превъзходен ум, здрава и жизнена натура, съсредоточава всичките си душевни и физически сили върху една цел, която преследва с упорито постоянство, както Родин, той е целомъдрен и въздържан и доброволно се отказва от всички удоволствия на сърцето и чувствата. Такъв човек почти никога не въстава срещу свещените заповеди на Създателя. Но когато работи в полза на някаква чудовищна и хищна страст, на някакво пъклено божество, той отправя светотатствена молба и иска в замяна на страшната сила унищожаването на всички благородни стремежи, на всички неоценими нравствени преимущества, на всички нежни чувства, с които Бог в своята безкрайна мъдрост и неизчерпателна щедрост бащински е надарил създанието.
* * *
По време на описаната няма сцена Родин не бе забелязал, че пердетата на един от прозорците на третия етаж на срещуположната сграда бяха леко дръпнати. Там можеха да се видят хитрото лице на Роз-Помпон и силеновия лик на Нини-Мулен. А това означаваше, че въпреки провесените носни кърпи, Родин не можа да се скрие от любопитните очи на двамата предводители на шеметния бал.
III глава
Непредвидено посещение
Въпреки, че Родин се потресе от второто Писмо, дошло от Рим, той не искаше изненадата му да проличи в неговия отговор. Щом привърши със скромната си закуска, взе един лист и бързо написа с шифър и с присъщия му груб и неподправен тон, когато не трябваше да лицемерничи, следното писмо:
„Никак не ме учудва онова, което ми съобщавате. Всичко бях предвидил. Плодовете на нерешителността и малодушието винаги са такива.
Но това е малко. Еретическа Русия изтребва католическа Полша. Рим благославя убийците и проклина жертвите.
Мога да преглътна това.
В замяна Русия обещава и обезпечава на Рим чрез Австрия кървавото смазване на романските патриоти.
И това мога да преглътна.
Четите на добрия кардинал Албани вече не достигат за изтребването на нечестивите либерали. Умориха се от клане.
А това изобщо не мога да го преглътна. Те трябва да продължат.“
Родин тъкмо довърши последните думи и вниманието му беше привлечено от силния глас на Роз-Помпон, която знаеше Беранже наизуст. Тя бе отворила прозореца на Филемон, облегнала се бе на перваза на прозореца и с много приятен и сладостен глас пееше един куплет на безсмъртния поет:
Това е грешка! Не е гняв Господен.
Щом божията ръка света създаде,
Щом помощ дава тя на всички твари,
Другари, вино ще да ни даде.
А ти, любов, си втория създател,
И мъдростта ми ще да се роди чрез теб,
И чашата с преляло вино
Дано разпръсне мислите ни тъжни.
Във всеки Бог дано всели се,
Че на добрите Бог е покровител!
Тази богоугодна кротка песен беше в такова крещящо противоречие със студената жестокост на редовете, които Родин написа, че той настръхна и прехапа устни от ярост, щом чу стиха на истински християнския поет, нанесъл толкова жестоки удари на покварената Църква. Родин си помисли, че гласът ще продължи и със злобно нетърпение изчака малко. Но Роз-Помпон замлъкна, а после запя друга песен — за добрия папа, която тананикаше без думи. Родин не посмя да погледне през прозореца и да види коя е тази досадна певица, сви рамене, взе перото и продължи.
Читать дальше