Йожен Сю - Скитникът евреин

— Щом е така, ще трябва да унищожиш и госпожа Света-Гълъбица, защото тя е малко студена. Какво ще стане тогава с твоята женитба?

— Напротив, моят вестник ще ми помогне за тази женитба. Представи си само — главен редактор… Превъзходно положение! Поповете ме хвалят, превъзнасят ме, поддържат ме, благославят ме. Аз привличам Света-Гълъбица и тя е в ръцете ми… Ех, какъв живот, каква радост!

В същото време един пощальон влезе в дюкянчето, подаде едно писмо на търговката и рече:

— За господин Карломан. Платено е…

— Това писмо е за онзи потаен старец, който има толкова чудновати привички — каза Роз-Помпон. — Отдалече ли идва?

— Струва ми се, че е от Италия, от Рим — отговори Нини-Мулен като погледна писмото, което търговката държеше. — А какъв е този старец? — поинтересува се той.

— Представи си, тлъсти апостоле — рече Роз-Помпон, — това е един добродушен старец, който държи две стаи в другия край на двора. Никога не спи тук, само идва от време на време и прекарва по няколко часа вътре, без да позволява на никого да влиза при него или да вижда какво прави.

— Или е шпионин, или е фалшификатор на пари — засмя се Нини-Мулен.

— Горкият човечец! — възкликна баба Арсен. — Къде ли ги дява тези пари? Когато обядва тук, винаги ми плаща с медни монети за хляба и ряпата, които му давам.

— И как се казва този тайнствен старец? — попита Дюмулен.

— Господин Карломан — отвърна търговката. — Право казва поговорката: за вълка говорим, а той в кошарата. Ето го, идва.

— Къде е?

— Старецът, който минава покрай онази къща. Върви с наведена глава и носи чадър под мишницата.

— Господин Родин! — извика Нини-Мулен и бързо слезе по стълбите, за да не го видят. После попита: — И как е името на този господин?

— Карломан… Познаваш ли го? — попита търговката.

— Какво ли идва да върши тук под друго име? — тихичко промълви Жак Дюмулен.

— Познаваш ли го? — попита нетърпеливо Роз-Помпон. — Защо се смути така?

— Значи този господин държи две стаи под наем в онази къща и идва тайно тук? — изненадваше се все повече Жак Дюмулен.

— Да — отвърна Роз-Помпон. — Гълъбарникът на Филемон гледа към неговите прозорци.

— Бързо да изчезваме, преди да ме е видял — каза Дюмулен и незабелязано от Родин се измъкна от дюкянчето, премина тунела и се изкачи по стълбите, водещи към жилището на Роз-Помпон.

— Добро утро, господин Карломан — каза баба Арсен на Родин, който в този момент пристъпи прага на дюкянчето. — Днес идвате за втори път и слава богу, защото рядко ни навестявате.

— Много сте мила, скъпа госпожо — каза Родин и учтиво се поклони, а после влезе в дюкянчето на търговката.

Когато Родин влезе при баба Арсен, лицето му излъчваше добродушие и сговорчивост. Той подпря ръце на дръжката на чадъра си и й рече:

— Много съжалявам, скъпа госпожо, че ви събудих толкова рано тази сутрин…

— Но вие идвате толкова рядко, уважаеми господине, че не ми омръзвате.

— Какво да се прави! Живея извън града и едва смогвам от време на време да идвам тук, за да свърша разни дребни неща.

— Добре, че ме подсетихте, господине. Писмото, което очаквахте вчера, пристигна тази сутрин. Дебело е и иде отдалеч — каза търговката и извади писмото от пазвата си. — Не се наложи да плащам.

— Благодаря, скъпа госпожо — каза Родин с привидно равнодушие и го сложи в джоба на редингота си.

— Ще отидете ли в стаята си, господине?

— Да.

— Тогава ще ви приготвя яденето — каза баба Арсен. — Както винаги, нали, скъпи господине?

— Както винаги.

— Ей сега ще стане.

Търговката взе една кошница, сложи вътре малко тор, наръч дърва, няколко въглена и покри всичко с един зелев лист. После влезе в дюкяна, извади голям кръгъл хляб, отряза един резен и избра с набитото си око една хубава черна ряпа. Разряза я на две, издълба дупка в едната й половина, напълни я с едра сол, събра двете половини и внимателно ги сложи до хляба върху зелевия лист. После взе от камината малко жарава, изсипа я заедно с пепелта в един железен съд и го намести в кошницата. След това се изкачи горе и каза на Родин:

— Ето ви кошницата, господине.

— Много благодаря, скъпа госпожо — отвърна Родин, пъхна ръка в джоба на панталона си, извади осем су, отброи ги едно по едно на търговката и рече: — Като си тръгвам, ще ви върна кошницата, както винаги.

— Добре, господине, добре — отговори баба Арсен.

Родин сложи чадъра под лявата си мишница, взе с дясната си ръка кошницата, влезе в мрачния тунел, премина през малкото дворче и бързо се изкачи на втория етаж на порутената къща. Там отвори с ключ едната врата и внимателно я затвори след себе си.